Великите мъжкари като Мик Джагър и Робърт Де Ниро, провъзгласени за герои, заради факта, че станаха бащи над седемдесетгодишната си възраст, трябва скромно да сведат глави в знак на почит към един човек, който далеч би рекордите им. А и не само техните.

В миналото останаха и съпружеските подвизи на Пикасо, на Чарли Чаплин, чиято дъщеря Жералдин се роди, когато той беше на 75, дори на Антъни Куйн, който се сдоби с наследник на 81-годишна възраст.

За Ицко Финци подобряването на споменатите рекорди се оказа детска игра. Защото жената, с която го направи, му е като дете - 45 години по-млада от него и 12 от наследника му Самуел, който се оказа доведен неин син. Той пък е 51 години по-стар от сестричката си Матилда. Когато тя се появи на бял свят, баща й беше вече на 84 години. Такива неща може да сътвори само голямата любов.

Щом всичко това се случи, братята журналисти толкова се впечатлиха, че изведнъж забравиха, че преди да стане съпруг и баща за втори път, Ицко Финци е актьор и то с много запомнящи се роли в театъра и в киното. Свирил е на цигулка в парижкото метро, по софийските улици, в кръчмата "Сам дойдох", в зала 1 на НДК. Диржирал е големи симфонични оркестри и е получил куп най-престижни награди. Но парадокс: с една усмивка малката Матилда засенчи кариерата на баща си и накара обществото да впери поглед в нея.

На 25 април Ицхак Финци навършва достолепните деветдесет години. Според някои изследователи обаче, юбилярът още на млади години е изпуснал един голям шанс. Той може би щеше да блести на диригенския пулт редом да Херберт Фон Караян, Клаудио Абадо и Найден Тодоров, ако беше избрал друго поприще. В резултат на това, въпреки че е кореняк, и вече почетен гражданин на София, се е принудил да пържи кюфтета по разни вилни зони, и да брои дивите зайци по кърищата.

Затова безспорно вина има и баща му. Въпреки че отрано му връчил акордеона, цигулката и сложил на пианото, той настойчиво го е побутвал повече към театралната сцена, на която сам бил почитател.

На кандидатстудентския изпит академичната комисия му поставила странна задача: "Ти сега искаш да влезеш във ВИТИЗ, обаче, портиерът не те пуска - казали му. - Какво ще направиш?". Имаш 2-3 минути да помислиш навън и да го изиграеш".

Навън, за късмет, се оказал Коста Цонев, четвъртокурсник и конферансие, ангажирано да обявява имената на кандидатите. От него дошъл и ценния съвет: "Кажи, че си син на един от членовете на комисията. На Сърчаджиев, режисьорът". Финци го послушал. Изпитващите се разсмяли и подписали пътния му лист към голямото изкуство.

С киното обаче, не било толкова лесно. Всъщност, не театъра, а киното било голямата любов на актьора. Той от дете искал да блести на екрана като мъжете от съветските филми. И тък като тогава у нас нямало киноучилище, избрал ВИТИЗ. Тогава обаче, се случило нещо, което го довело до отчаяние.

В киноцентъра, след като внимателно изследвали физиономията му, забелязали, че не е фотогеничен и го посъветвали да забрави киното. В същото време състудентките му: Татяна Лолова и Емилия Радева, вече превземали екрана. Как да не страдаш.

Първата му поява пред камера потвърдила мнението на капацитетите. Във филма "Звезди" той е македонско еврейче, обречено да изгори  в газовите камери на "Освиенцим". По време на снимките младокът бил толкова притеснен, срамежлив и уплашен, че помощник-режисьорът Рангел Вълчанов му се скарал: "Абе защо гледаш само надолу!"

Във втория филм нещата се подобрили, но тогава изненадващо директорът на киноцентъра забранил да го снимат. Причината се криела в недалечното минало, когато въпросният шеф се гаджьосвал със сестрата на Финци, а нещата не му се получили. Чак, когато сменили злия началник, родния екран се разпънал, за да може да побере огромния талант на Ицко. И за това огромната заслуга е на режисьора Едуард Захариев. Той го избрал за Йонко, бащата на новобранецо от "Вилна зона", а после и като Асенов го пратил да брои споменатите диви заици.

Театралната кариера на Финци започнала в Димитровград. След две години, в Бургас, попада в окото на бурята. Там са режисьорите Юлия Огнянова Леон Даниел, Вили Цанков, Методи Андонов. Пиесата "Сезиф и смъртта", в която играе Смъртта, е посрещната с екстаз от публиката, с хули и на нож от идеолозите в ЦК на БКП. Прави се унищожително публично обсъждане. Режисьорът Леон Даниел е уволнен, а театърът - опустушен като след земетресение.

Ицко се прибира в родния си град и през годините играе в почти всички софийски театри. Резултатът е: "Аскер", "Икар", "Златен кукерикон" на Сатиричния театър, няколко награди от правителството и монтаж на отпечатаците на ходилата му на стената на славата пред "Театър 199".  

И когато с годините всичко изглежда успокоено, страстите и амбициите са укротени, лавров, а не трънен венец блести на олесяващата му глава, когато е примирен, че Крал Лир е сред героите, за които е мечтал, но никога няма да изиграе, един почерпен обущар преобръща живота му.

Персонажът се е появил в главата на една млада режисьорка заради дипломната й работа. Тя решила, че на този дребен занаятчия трябва да му се роди чедо, по този повод той юнашки ще се напие и да не разбере как пламъка от огнището ще плъзне и ще изпепели всичко, което е градил в живота си. Тогава селският слепец се събува, а след него и цялото село, и хвърлят обувките си в двора на майстора. За да ги ремонтира. От някои се подават и пари.

Лиза Боева, въпросната режисьорка, упорито търси актьор, който да изиграе ролята на нещастния обущар. Георги Дюлгеров й предлага един, втори, все сериозни имена... Тя ги отхвърля. Накрая професорът не издържа и се сопва: Може би ще поканиш Ицко Финци за филм от петнадесет минути. Лиза подскача, сякаш току-що е направила велико откритие: Да!!!

Така стават нещата понякога. Сякаш ги тъкми някои Отгоре.

В началото в двойката тя е сценарист и режисьор, той дисциплиниран актьор, малко след това тя - съпруга, той - глава на семейството, а още след малко и двамата родители на малката Матилда. Покрай това се раждат и още няколко филма.

В "Лятото на Мона Лиза" Ицко спи зад стената, на която е закачена прочутата картина на Леонардо да Винчи. От другата страна десетки фотоапарати се опитат да я вкарат в обективите си. Полегнал Финци наподобава на клошар, но с нов шлифер. На улицата се закача с минувачите - парижани, държи се хулигански и предизвиква всеобщ смях и недоумение.

Във Флоренция екипът се настанява в стария невзрачен хотел "Триполи Италия". Стая номер 305 е отвратителна, но двамата българи са си запазили и държат точно на нея. Репеционистът се опитва да ги разубеди. Предлага им нещо по-добро. Напразно, защото само те знаят, че там през 1909-та е намерен откраднатият две години по-рано портрет на Мона Лиза. Още с влизането започват снимките.

Имала е късмет - казва по повод кражбата режисьорката. Ако някоя друга картина е имала същата съдба и тя щеше да е точно толкова прославена.

С последните кадри авторите стигат до заключението, че кражбата на "Джокондата", в която няма нищо велико, поражда нечуван скандал. Той е подет от скучаещата през лятото преса. А това е достатъчно за някой, дали човек или картина, да стане прочут.

Ако изгледа другия филм на дуета: "Уйлям Шекспир. Най известният човек, който никога не е съществувал", авторът на "Хамлет" сигурно ще се обърне в гроба. След разследване от девет екранни минути, заради които обикалят Англия, Италия и се катерят по балкона на Жулиета, създателите на филма стигат до извода, че боготвореният от всички театрали Шескпир е бил просто един третокласен актьор и никога не е писал дори ред. Те разобличават фалшивия класик. А кой е истинският гений, издал под името Шекспир велики шедьоври на драматургията, ще разберете само, ако гледате филма.

Исак ГОЗЕС

Екипът на БЛИЦ честити юбилея на маестро Ицко Финци и му желае здраве, щастие и творческо дълголетие

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук