В една пролетна утрин младият Горчо се отправя към Каварна и необятния морски хоризонт, за да изпълни последната заръка на своя баща. Той не подозира, че това пътуване по прашните друми на миналото ще възкреси истината за семейната му история и ще го изправи на пътя между любовта и омразата, живота и смъртта, безропотното покорство и свободата на духа.
През взора на Горчо и неговата сестра Яница Добри Станчов се вглежда в един от преломните периоди от историята на България – от избухването на Априлското въстание до Освобождението. Верен на своя стил, авторът на „Белези от рая“ и „Клето злато“ рисува света на героите си с изобилие от пъстри думи и характерен за епохата език.
„Възкръснали друми“ е роман в два тома. По думите на автора първият том изгражда свят, а вторият го разрушава, за да се роди от него нещо по-висше – смисъл отвъд болката. И така, Добри Станчов ни призовава да се впуснем смело в тази история, без да се боим от нейния край, защото след всеки свършек всякога се явява поне един друм, който води към ново начало.
За автора
Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт - имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век и така се ражда „Белези от рая“. Година по-късно излиза увлекателната новела „Клето злато“. А сега читателите ще могат да се потопят в първи том на въздействащия исторически роман „Възкръснали друми“.
Добри Станчов: „Вярвам, че всеки ще намери в този роман вдъхновение за себе си.“
(Интервю)
- Как се роди идеята за „Възкръснали друми“?
- След излизането на „Белези от рая“ през 2022 година нямах намерение да пиша нова книга. Исках да се отдам на други занимания, но едно събитие размъти ума ми и ме подтикна да се разровя в миналото. Става дума за военно-историческата възстановка на т.нар. „Каварненско въстание“, която дълги години се провеждаше, но вече не. Всъщност това не е било въстание срещу османската власт, а по-скоро самозащита срещу черкези и башибозук – но това е друга тема.
Преди години бях чел книгите на Киряк Цонев и Драган Тенев – и двете посветени на същото събитие, но всяка отразяваща различния прочит на автора. Любопитството ми се засили, започнах да търся още сведения и в един момент си казах: „А дали и аз не мога да пресъздам онези дни на героични изпитания?“ Така се роди идеята за роман, в който каварненската съпротива е вплетена в нещо по-голямо – борбата на малкия човек с превратностите на съдбата, която непрестанно изпитва волята му.
Основната сюжетна линия проследява живота на брат и сестра – Горчо и Яница. Именно те ми позволиха да погледна през техните очи, за да се гмурна в тайните на времето и да проследя пътя им към себепознанието.
- Откъде си набавяхте информация и колко време ви отне написването на двата тома?
- За мое щастие успях да събера достатъчно сведения за живота в онова забулено в мрак време – и в частност за крайморска Добруджа. Научих интригуващи подробности за най-старото поселение в този край, за гагаузите и враждата им с гелмѐтата – българите, придошли от вътрешността на страната, подгонени от ятагана, както и за фанариотите, обсебили душите на безродниците, за робията и неуморната борба за всеки залък хляб.
Много по-лесно се пише, когато авторът познава мястото и хората, за които разказва. Аз живея в Каварна и всички сцени оживяваха пред очите ми – точно там, където някога са се случвали. Разговарях със съграждани – някои, наследници на героите от онова време – и записвах интересни детайли. Прелиствах трудовете на Антон Каранфилов, Георги Димитров и Велко Тонев, както и на множество други автори. После пречупих всичко през своето виждане, за да създам свят, в който читателят да се потопи и да почувства пулса на ония дни.
Написването на романа ми отне две години и не беше планирано да се разпростре в два тома. За разлика от предишните ми книги, написани от неутрална гледна точка, този път се осмелих да надникна дълбоко в мислите и чувствата на героите. Това, разбира се, също се отрази в обема на творбата. Така романът се оформи в четири части – всяка с по петнадесет глави, разпределени в два тома. В края на всяка книга има малък албум с прекрасните илюстрации на Ана Граматикова, които визуализират реални места и личности и още повече въвличат читателя в атмосферата на онова време.
- И в тази книга оставате верен на своя стил – използвате език, типичен за региона и епохата. Трудно ли е да се пише с такъв пъстър речник?
- Когато започнах да се вглеждам по-детайлно в особеностите на възрожденската литература, останах изненадан от богатството ѝ. Особено впечатление ми направи публицистиката от края на XIX век, която, според мен, поставя и стандартите на нашите класици. На пръв поглед се сблъскваш с думи, които сякаш не подхождат една на друга, но скоро разбираш, че си омаян от магията на словото.
Възрожденската литература е белязана от жива образност и метафоричност, от дълги и разклонени изречения, в които мисълта се разлива и напластява. Повтарянето на сродни изрази или градацията придават емоционална наситеност. Липсва лаконичността на модерната проза – синтаксисът носи ритъм, близък до устното слово, наситен с пословици, поговорки и устойчиви народни изрази. Ако някой си мисли, че изрази като „да реализирам чувствата си“ или „да внуша надежда“ са плод на новото време, за да звучи съчинителят им по-интересно – греши. Езикът на тогавашните писатели, публицисти и общественици е толкова пищен и животворен, сякаш породен от един по-сложен, многогласов свят. С други думи – върхът е вече зад нас и днес се търкаляме по склона надолу.
Разбира се, век и половина по-късно аз няма как да възпроизведа същия поетичен глас, но се опитах да се доближа до звученето на епохата. Събирах стари думи и изрази и ги използвах вместо съвременните им съответствия – така, че текстът да носи дъха на времето. Надявам се това да не затрудни читателя, а напротив – да го обогати и поведе в приключението.
- Какво бихте казали на читателите, които по-рядко посягат към подобни романи?
- Първо – да не се плашат от обема на романа. Да, можех да го напиша с двойно по-малко думи, но сърцето му нямаше да е същото. Второ – да не се плашат от старите и непознати думи. Да, можех да оставя техните съвременни синоними, но тогава щеше да загуби душата си. Сигурен съм, че всеки ще открие своя любима, отдавна забравена дума – моята е „изкусник“. И трето – вярвам, че всеки ще намери в този роман вдъхновение за себе си. Защото каква е ролята на литературата, ако не да учи, да възпитава, да събужда съвестта – или просто да ни дарява удоволствие?
- През септември излиза първи том на „Възкръснали друми“. Какво да очакват читателите от неговото продължение?
- Както вече споменах, вторият том е естествено продължение на първия – следва хронологията на събитията. Животът кипи с пълна сила – настъпва време за гроздобер, празници и признания, ала над градеца вече се спуска мрачната сянка на войната.
В него ще се разрешат всички конфликти, но заедно с това светът на героите постепенно ще се руши пред очите на читателя. Въоръженият сблъсък е неизбежен, а последствията – непредвидими. Кой ще оцелее и кой ще погине? Съдбата – безпристрастният кадия на човешките дела – вече е хвърлила жребия и е отредила присъдите.
В момента с Мария Кацикова-Митева работим усилено по редакцията на този втори том и се надявам до края на годината той също да стигне до читателите. Добре осъзнавам реалността в България – за да бъде успешна една книга, тя трябва да се превърне в продукт, лъснат с лустро и шумно разнасян по медиите. Аз обаче бих искал този роман да докосне хората със съдържанието си – с онзи жив образ за отминалите времена на вяра, чест и саможертва.
