„Мили татко, ти винаги си бил и ще останеш мой баща, учител, съветник, вдъхновител и пример за човечност. Прости ми, че ти причиних несгодите последната година, но сега ще можеш да виждаш децата от небето , без някой да ти забранява и да те арестува за това!“

Това са думи на Цветелина Оланд по повод кончината на нейния баща Георги Попов.

Виждал съм го веднаж. Не сме разменили и дума. Но страданието му не оставаше скрито. Мъката  бе дълбоко в очите му, издаваше я всеки негов жест.
Животът Георги Попов бе преминал на сцената. Под артистичното име Гебош, талантливият илюзионист и жьонгльор  бе печелил аплаузи по много вариететни театри. 

Съдбовното наказание идва  в края на един достойен и честно извървян  земен път. Защо, питаше се той, след като на никой нищо лошо не е направил и никакъв  закон, божи и човешки не посмя  да наруши.

Историята на Цветелина Оланд нашумя  доста в последните една- две години. На красивата българка, интелегентна/ Това ще се окаже недостатък!/  жена и талантлива артистка,  отнемат децата след развода със съпруга й норвежец. Малчуганите са изтръгнати със сила, изведени от дома и изпратени в приемни семейства на двеста  километра едно от друго.  Дъщерята през със сълзи пита:
  • Мамо защо такова детство трябва да имам .
  • Миг преди да го изведат сина трепери и се моли:
  • Бабо, ела да ме стоплиш...
Цветелина е страхотна майка, грижи се за  децата си. Те спортуват, учат, обича родителите си, които често идват от Пловдив, всички говорят  български. Това не се харесва на съпругът. И още нещо го дразни. Тестовете показват, че Цветелина е много по-интелегента от него и така  по-силно може да въздейства на децата си. Това вече е много за един мачо, а и за норвежките служби.

Няма съмнение,  в  родината си, той е силният. Законите са за всички, но все пак  съпругата е чужденка.  И това не е за пренебрегване. Нищо, че   дъщерята, и сина са български граждани, а в родината й има има мащабна акция в нейна защита. Дори не е от значение и факта, че недоволните срещу крайните мерки на норвежката служба да защита на децата „Барневерн“  протестират на улицата.

Кой може да каже какво е преживял изтерзаният баща на Цветелина през тази една година?  Той е трябвало безпомощно да стиска зъби и утешава същеря си,  докато изплаквала  мъката си. Като мъж  тай няма право да плаче.

Но и това не бе всичко. В края на миналата година Георги Попов-Гебош бе  арестуван. Странно, но причината  не е престъпление, а... любов. Откога, ще попитате,  за любов започваха за арестуват. Случва се.

Артистът се приближил  близо до оградата на училището, в което учи внука му. Надявал се, ако има късмет, да го зърне, макар и  отдалеч. По тамошните стандарти, обаче,  това е не само дързост, но и законононарушение. В двора нямало никой и старецът  съвсем невинно си продължил. Човек от училището обаче го забелязал, а когато се разбира, че е българин, веднага пристига полиция. Осемдесет и шест годишния мъж, който страда от диабет и пие  шепа лекарства,  е арестуван и затворен в килия два на два метра. После го обискират щателно, като опасен престъпник и... освобождават, чак след като в джобовете му намират само една носна  кърпа.

Навън  без пари и телефон, при минусови температери и силен вятър старият артист, за да се прибере, върви пет километра път през снежния град. Може би това е престъпление. Още повече, че няма никакви официални забрани Гебош да вижда внуците си. Но всеки тълкува закона, както може или както иска. „Господине , повече там да не ходите в това училище, идете си!”, казала му полицайката на изпроводяк..

Сега  ще можеш да виждаш децата от небето без някой да ти забранява и да те арестува за това!- пише Цветелина
Това е краят. Има и въпрос:
Защо човек трябва да е на небето, за да изживее радостите, за които е мечтал на земята?
Сега Цветелина Оланд  има право да се среща с  децата си веднаж на два месеца. Така ще е до край на 2020 година.

Снощи телевизията показа норвежец, осъден в Москва на  петнадесет години затвор за шпионаж срещу Русия. Но странно и той и адвокатите му никак не бяха притеснени. Казаха, че няма да обжалват присъдата, а направо започват преговори за амнистия на подсъдимия.

Това е обаче съвсем друга тема. Сетих за нея, защото пак става дума за норвежци.

Исак Гозес