20-те години на миналия век са истински разцвет за всички форми на изкуството. По това време писателите и художниците били големите знаменитости, а сред тях се откроявала двойката американци Зелда и Скот Фицджералд.
И двамата били талантливи, от заможни семейства и обичани от публиката. Съдбата изглежда им носила само щастие, но в действителност това не било така. Зад любовта на Фицджералд се крият многобройни скандали и перипетии, които в крайна сметка причиняват инфаркт на великия американски писател.

Скот и Зелда Фицджералд се запознават в нощен клуб в студентските им години. Скот веднага е впечатлен от дръзкото поведение на Зелда и по-късно твърди, че се влюбил в нея от пръв поглед. Зелда обаче не отдала толкова голямо значение на запознанството им и още на следващия ден забравила за Скот. Тя била с буен нрав. Пушела на публични места, къпела се гола с момчетата и пиела не по-малко от тях. Скот обаче не се отказвал и се опитвал всячески да впечатли това ярко момиче, което се смеело през сълзи на обещанията му за вечна любов. Двамата са имали връзка, но са гледали на развитието ѝ от коренно различни перспективи. Докато за Зелда Скот е едно от многото момчета, на които позволявала да демонстрират обожанието си, без да ги приема на сериозно, Скот бил твърдо решен да се оженят.

Той посещава родния ѝ дом в Алабама, иска позволение от родителите ѝ и предлага брак на Зелда. Родителите са съгласни с годежа, но казват на младежа, че първо трябва да си намери добре платена работа, преди да се оженят.

Скот заминава за Ню Йорк, където започва да пише първия си роман. Въпреки се е сгодена, Зелда отказала да се раздели с флиртаджийската си природа и върти многобройни авантюри зад гърба на годеника си. Тя е твърда по въпроса, че нищо няма да ограничава свободата ѝ, дори и бракът.

Скот разбира за фриволното ѝ поведение случайно. По грешка Зелда изпраща писмо до свой любовник на адреса на Скот в Ню Йорк. Разгневен, той се връща в Алабама, а Зелда хвърля годежния пръстен в лицето му с думите, че се разделят. Но в крайна сметка Скот решава да ѝ прости и отношенията им отново се възобновяват, макар че остават все толкова бурни.

След няколко пренаписвания и многобройни редакции Скот Фицджералд издава първия си роман Отсам рая и няколко дни след публикуването му се превръща в истинска знаменитост. Книгата се превръща в бестселър. Двамата с Зелда се женят и се преместват в Париж. Там Скот пише романите си Великият Гетсби и Нежна е нощта. Зелда забременява и ражда дъщеричка. Но и майчинството не успява да укроти огнения нрав на американката. Тя отказва да живее в сянката на съпруга си. Записва се на уроци по танци и дори е поканена да танцува с Кралския балет на Италия, но тя отказва. Вместо това предпочита да пише кратки разкази, а литературата се превръща в поредната ябълка на раздора между съпрузите. Скот не отричал, че Зелда има талант и усет за писане, но я обвинявал, че непрекъснато краде идеите му.

Още при запознанството им писателят знаел, че Зелда няма да е типичната покорна домакиня, но не е предполагал, че тя ще му изневерява. Точно като в студентските си години Зелда събирала тълпи от обожатели край себе си. Дори прави опит за самоубийство, след като един от любовниците ѝ прекъсва връзката си с нея. Скот я спасява и макар наранен и унизен, не я изоставя.

Много хора от бохемските среди твърдели, че Зелда не е с ума си, без да предполагат, че всъщност са прави. През 1929 година на Зелда ѝ е поставена диагнозата шизофрения и с това започва най-голямата трагедия за семейството. Парите не стигат за лечението ѝ и Скот се принуждава да се откаже от литературата, а вместо това да пише статии и пиеси за пари.

Родителите му умират, а порасналата му дъщеря следва бурния начин на живот на майка си, отказвайки да работи и да се омъжи. Безпаричието все по-силно притиска писателя, а накрая сърцето му не издържа и той умира на инфаркт на 44 години. Зелда живее няколко години след него и умира при инцидент в клиниката за психично болни. Пожар, избухнал в електрошоковата зала, изпепелява пациентите, включително и Зелда, която изживяла живота си точно като унищожителната огнена стихия.




Източник: sanovnik.bg