"Рисувам всеки ден. Не чакам музата и вдъхновението, защото могат и да не дойдат." Това е професионалното верою на художника Николай Янакиев. Той е роден в Дупница. Завършва Художествената академия в класа на акад. Светлин Русев. Картините му се срещат в галерии и частни колекции по цялото земно кълбо.

Благодарение на една от тях - изящна дама в тъмна рокля, е станал член на престижния парижки "Есенен салон". Освен там, членува и в Международната академия "Греци Марино" в Италия, а от 1992 година - и в асоциацията "Salon Dautomne" в Париж. Кавалер е на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия.

На днешния 23 юни Николай Янакиев има рожден ден. Казва, че само го отбелязва, а предпочита да го празнува малкият му син Боян, роден на същата дата. Тази година това ще стане в галерия "Nirvana". Шест мащабни нови платна, голи тела, интериори, един пейзаж и за настроение няколко карнавални композиции ще могат да видят ценителите на добрата живопис.

 

- Г-н Янакиев, колко самостоятелни изложби имате вече?

- Може би наближават 100.

- Помните ли първата?

- Разбира се. Беше през 1981 година, току-що бях завършил Академията. Показах голи тела, някои рисувани по време на следването, а други в месеците, след като завърших, вече като професионален художник.

- Притеснявахте ли се? Какви бяха оценките?    

- Аз и сега  се притеснявам преди всяка изложба. Тогава галеристката ми каза, че големият художник Атанас Яранов е идвал осем пъти пъти, за да гледа нещата ми. После, след като се сближихме с него, той ми обясни, че харесвал цветовете и хармонията в картините ми.

- А какво каза учителят ви, академик Светлин Русев?

- Похвали ме, въпреки че по принцип не обичаше да го прави. По време на цялото следване в шест часа сутринта ни задължаваше да бъдем в ателието. Той рисуваше заедно с нас. . Не ни глезеше. Повече ни се караше, за да не се самозабравяме.

- Предстои лято, няма ли за малко да оставите четката?

- Няма как. Очертава се лятото ми да бъде горещо, но не на плажа. През август откривам изложба във Варна, а на 22 септември - в един половинвековен замък в околностите на Милано. Поканата е от фондацията на името на големия скулптор „Джузепе Скалвини“. Директорът й се свърза с мен, слад като видял мои неща в интернет. В Италия ще покажа петнадесет картини, метър на метър, варианти в различни цветове върху една композиция, наречена „Момиче пред огледалото“.

- Изявата, след която сте били най щастлив?

- Беше през 2000 година. Тогава ме поканиха да направя изложба в галерия „С“ интернационал“, съвсем близо до центъра „Бобур“ в Париж. Тя бе собственост на  сърбин, който от години живееше в Сан Франциско. Като натурализиран американец той спонсорираше кинофестивала „Златен глобус“. По тази причина на откриването на експозицията ми присъстваха няколко холивудски звезди. Те купиха три малки пластики -  фигури на голи жени, и няколко акварела. Естествено, че е приятно. Беше добро начало на новото хилядолетие.

- Неотдавна една ваша картина е продадена на търг от най-голямата аукционна къща в света "Кристис". Дори се появи информация, че друг българин досега не е имал този късмет. Така ли е?

- Не, това не отговаря на истината. Жул Паскин, Жорж Папазов и Вешин също са продавани от тази къща, но може би от съвремените ми колеги аз съм единственият до днес, който е имал този шанс.

- Вие бяхте ли на търга?

- Не, гледах го онлайн в реално време. В началото две картини на големи художници-класици, не се продадоха, защото не можаха да достигнат първоначално обявената цена. После минаха на моята. Пред очите ми наддаваха от цял свят. Цената растеше. Страхотна емоция. В крайна сметка, купи я един англичании, който беше в залата.

- Как започнахте? Заради любовта ви към футбола е имало вероятност да се разминете с рисуването?

- Добре, че ателието на известния дупнишки художник Георги Лазов беше на пътя между дома ми и футболното игрище. Когато за първи път влязох в него и усетих мириса на боя, забравих топката. Започнах да рисувам дървета, коне, стигнах до портрет на Христо Ботев. Съучениците ми казаха, че си прилича, а учителката ме похвали.

- Най-екзотичното място, където сте правили изложба?

- Може би в столицата на  остров Малта - Ла Валета. Тогава в залата бе и президентката на страната - г-жа Агата Барбара. Тя купи една от работите ми и ме покани на гости. В дома й имаше картини на Салвадор Дали, френски експресионисти, стари майстори и на един българин, подписан с инициалите К. К.

- Имате автограф от великия Жан Пол Белмондо, как успяхте да се доберете до него?

- При второто ми участие в Парижкия есенен салон в съседната зала се откриваше изложба на неговия баща - голям скулптор. Цветът на Париж беше там. Актьорът седеше сред множеството, прегърнал едно малко кученце. Като всеки, и аз гледах да се приближа до него, да го докосна. Когато успях, му подадох каталога на изложбата и той се подписа.

Интервю на Исак Гозес