С много добро представяне в София на грандиозната опера на Джузепе Верди „Набуко” Националната опера и балет на Република Северна Македония /РСМ/ върна визитата на Софийската опера и балет в Скопие през май т.г.

Ще припомним, че тогава благодарение на нашия превъзходен творчески колектив, публиката в югозападната ни съседка за първи път гледа и слуша „на живо” Вагнерова опера.

И не само това, „Валкюра” в постановка на акад. Пламен Карталов стана кулминацията на 52-ите Майски оперни вечери в Скопие. Във възторг от спектакъла остана също президентът на РСМ Гордана Силяновска-Давкова, която сподели: „Изкуството може да постигне невъзможното!”.

Директорът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов разговаря с президента на СРМ Гордана Силяновска -Давкова при нашия гастрол в Скопие с "Валкюра" през май т.г. 

Сега тя използва гастрола на тяхната опера и балет в София и за неофициална среща с президента Румен Радев.

Големият интерес към този „Набуко” на българската оперна публика, както и на много чуждестранни гости – дипломати и меломани, изпълнили до краен предел залата на Софийската опера балет, се оправда напълно.

Още увертюрата, „маркираща” основните теми на тази безсмъртна творба на Верди, изпълнена емоционално и прецизно от македонския оркестър под палката на Бисера Чадловска /тя е преминала следдипломна квалификация при маестро Пламен Джуров в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, дирижирала е спектакли и концерти също в Пловдив и Варна/ загатна, че ще бъдем свидетели на изключително приятно музикално изживяване.

На диригентския пулт пред оркестъра е Бисера Чадловска

Така и стана! Постановката на „Набуко” – дело на италианския режисьор Ренато Бонаюто, сценографията на Флавио Арбети, както и костюмите на Артемио Кабаси /обличал впрочем за сцената много оперни звезди, сред които Мария Калас и Катя Ричарели, Ренато Брузон и Хосе Кура/ е издържана в духа на класическата стилистика. Това предполага неминуемо и известна статичност, която може да не се понрави на някои.

Когато обаче става дума за гениалната музика на Джузепе Верди, за силно драматичното либрето на „Набуко”, основано върху библейски сюжет, на Темистокле Солера, единия от двамата предпочитани от композитора либретисти, наред с Франческо Пиаве, то всичко друго бледнее и остава на заден план.

Точно тази магнетична симбиоза на прекрасна музика и героичен сюжет в третата /от общо 26/ опера на Верди, направила го буквално за една нощ едва на 28 години , най-популярният композитор в на Италия, бе успешно претворена на сцена от гостите ни от Скопие.

Героичният сюжет на „Набуко”, страданията на юдейския народ под гнета на Вавилон, мечтите и надеждите на евреите за освобождение правят алюзия с участта на италианците под австрийското господство и извеждат народа като главно действащо лице в самата опера.

Тенорът Зоран Сотиров /Исмаел/ и мецосопраното Николина Яневска /Фенена/

А народът в случая е хорът и точно стройният и мощно, но и нюансирано, звучащ хор на Националната опера и балет на РСМ /хормайстор Ясмина Гьоргеска/ направи силно впечатление и заслужи бурни овации от публиката.

Да не забравяме, че хорът на пленените евреи от III действие „Лети мисъл върху златни крила” е една от най-популярните оперни мелодии на всички времена!

Още от времето на гениалния Верди тя е била запявана от цялата зала, а представленията се превръщали в политически демонстрации. С този и други оперни хорове на Верди национално-освободителните войски на Джузепе Гарибалди са тръгвали на бой.

Разбира се, гостите ни от Скопие разчитаха в София не само на отличния си хор, но и на много добри солисти. Сопраното Злата Тошевска се справи отлично с много трудната вокално роля на амбициозната, властолюбива и жестока Абигаиле. На мен лично с вокалната си мощ и много стабилни и чисти височини тя ми напомни до известна степен младата Гена Димитрова.

Сопраното Злата Тошевска в ролята на Абигаиле

Когато в края на 1967 г., аз, невръстният ученик по препоръка на моя баща –голям почитател на музиката:”Отиди да я чуеш сега, защото скоро само ще четеш за успехите й в странство!”, слушах за първи път „на живо” великата певица точно в Абигаиле от „Набуко”.

Та Гена Димитрова с неподражаемия си глас щеше да срути, образно казано, полилеите на Софйската опера.

В другата главна роля сега на Набуко баритонът Марян Йованоски се отличи с красивия си тембър, ноансирано пеене и артистичен вид.

Йованоски много добре изгради и чисто актьорски противоречивия образ на вавилонския цар – момента на неговото обезумяване, наказан от Бог за славолюбието си , както и промяната му от жесток владетел до разумен помирител на двата народа – асирийци и юдеи.

Всичко това е плод на талант, но и на солидна школовка, която преминава основно в България: „Завърших Консерваторията в София във вокалния клас на Иванка Нинова, специализирах при световноизвестния бас Никола Гюзелев –сподели младият симпатичен Йованоски .

– Магистратура направих при проф. Илка Попова. В постановката на проф. Пламен Карталов на „Кармен”, с която беше открита новата сграда на Старозагорската опера, пях Ескамилио, а от 2007 г. съм солист в Бургаската опера.”

Събирането на Фенена /Николина Яневска/ и Исмаел /Зоран Сотиров/. Между тях е Абигаиле /Злата Тошевска/, а отзад Набуко /Марян Йованоски/

Очевидно неслучайно любимец на оперната публика в Северна Македония е басът Игор Дурловски.

Той се превъплъти повече от успешно в ролята на върховния жрец на юдеите Захария, на религиозния водач, който със своите пророчества и мъжество при всички изпитания поддържа духа на народа на Йерусалим.

Дурловски предизвика овациите на публиката в залата, сред която имаше и немалко гости от югозападната ни съседка, още с първата си ария пред храма на Йехова.

„Много изискваща е ролята на Захария – изтъкна Игор Дурловски. – Само като си представя, че тук са пели мои идоли, като: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, великия Борис Христов, а сега аз се изявявам на същата тази сцена …”

Върховният жрец Захария /Игор Дурловски/ вдъхва кураж на юдеите

След края на този ярък спектакъл, адаптиран за софийската сцена от Трайко Йордановски, всички гости от Скопие бяха на няколко пъти напълно заслужено извиквани за поклон на авансцената.

Специално за новинарската онлайн агенция Блиц. БГ помолих гостите от Скопие „да повдигнат малко повече завесата” на тяхната Национална опера и балет за нейната история, жалони в развитието й, репертоарна политика и представления, финансиране.

“Селска чест” от Пиетро Маскани е първото заглавие, поставено в Скопие, след основаването на нашата опера през 1947 г. – заяви д-р Оливер Арсовски, изпълняващ длъжността директор на Националната опера и балет на Република Северна Македония. – По-късно успяхме да построим и оперна сграда и се утвърдихме постепенно като уважавана културна институция в рамките на бивша Югославия.

Обикновено поставяме годишно по два оперни и два балетни спектакъла основно от класиката, в зависимост от средствата, които получаваме от държавата. За да уточним репертоара си за новия сезон, сега очакваме одобрението на министерството на културата, защото разчитаме основно на държавната подкрепа.

Оперното изкуство е красиво, но скъпо, както добре знаете, а финансовият дял на частни спонсори е малък. Месечно играем по 4-5 представления. Гостувания от чужбина имаме главно по време на Майските оперни вечери, които са вече с 52-годишна история.»

«В Северна Македония има много на брой талантливи млади певци и добри инструменталисти – допълни на отличен български език симпатичният баритон Марян Йованоски. – Затова нашият оркестър е на много добро равнище.

Смея да твърдя, че хорът ни е един от най-добрите в цяла Европа. Всичко това искахме да докажем и на престижната софийска сцена.

По време на срещата с ръководителите на Националната опера и балет на РСМ в партерното фоайе на Софийската опера и балет

Гостите ни от Скопие единодушно изтъкнаха, че за тях Софийската опера и балет е културна институция «от първа класа», гостуват сега с огромен респект на нейната сцена и се стремят да дадат всичко от себе си за едно ярко представяне.

Доскорошният директор на Операта на РСМ, а сега директор на нейния Културно-информационен център в София, д-р Васо Ристов, пък припомни, че познанството им с акад.

Пламен Карталов датира още от 2005 г, когато Ристов е оглавявал операта в Скопие, а режисьорът Карталов е поставил на нейната сцена една от най-хубавите македонски опери «Лидия от Македония» от Ристо Аврамовски.

С библейската история за живота на св. Лидия, смятана за първата християнка и първата християнска светица в Европа, нашите съседи открили през септември и миналогодишния си оперен сезон.

Акад. Карталов и д-р Ристов подписват на 16 ноември м.г. и меморандума за творческо сътрудничество между двата оперни театъра. Взаимните гостувания: «Валкюра» в Скопие и «Набуко» в София са плод именно на този меморандум.

На представлението на “Набуко” в София присъства и президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска –Давкова, пристигнала у нас именно по повод на този гастрол. Макар и на частно посещение, тя бе приета от президента Румен Радев, има с него среща „на четири очи”, в нейна чест бе даден и обяд на македонските представители.

Официални лица по време на представлението на "Набуко": президентът на СРМ Гордана Силяновска -Давкова /в центъра/, отляво на нея министър Найден Тодоров, крайната вдясно на снимката -посланичката на СРМ у нас Агнеза Руси-Поповска

Поради самолетната катастрофа и загиналите пилоти президентът Радев и неговата съпруга не дойдоха на спектакъла. „Кавалер” на г-жа Силяновска за „Набуко” беше служебният министър на културата Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония.

Мерките за сигурност обаче бяха много засилени, във входното фоайе на Операта бяха поставени три рамки /като на аерогарата/ за проверка на посетителите и техния багаж, ясно си личаха яки младежи –охранители в черни костюми, много чуждестранни и български дипломати спектакъла коментираха в двата антракта на тричасовата опера .

При пристигането си в сградата на Софийска опера и балет президентът Силяновска –Давкова бе посрещната и от група мирни демонстранти, основно младежи.

Застанали на тротоара срещу официалния вход на ул. „Врабча”, те скандираха лозунги за правото на българите да бъдат признати като малцинство в Република Северна Македония и така да бъдат вписани в нейната конституция. Издигаха и плакат :”Пътят на РСМ към Европа минава през коридор № 8!”

Дано много силните гастроли на двете национални опери съответно в Скопие и София и убедеността на президента Гордана Силяновска- Давкова, че „културната дипломация е по-силна от традиционната” дадат още по-силен тласък на културното ни сътрудничество, което на свой ред да ускори взаимодействието и в други жизненоважни сфери за двете братски страни.

На това мнение е и посланикът на Република Северна Македония у нас Агнеза Руси-Поповска, която изтъкна: „Привилегия е за мен да работя тук при културен обмен в такива размери.

Само три дни преди гастрола в София с „Набуко”, есенният театрален фестивал в Пловдив „Сцена на кръстопът” бе открит на 10 септември с премиера на спектакъла „Без кръв”. Автор на пиесата е Алесандро Барико ,а режисьор на постановката е Диана Добрева.

Този съвместен българо- македонски проект е продължение на сътрудничеството между Драматичния театър – Пловдив и Народния театър –Велес. Много добри са и връзките на националните филхармонии на двете държави.”

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Архив на Софийската опера и балет и на Националната опера и балет на Република Северна Македония