Името на Ориана Фалачи се превръща в еталон за журналистика в години, през които жените все още воюват за своето равнопоставено място в свят, изтъкан от конфликти. Журналистката, която отразява събитията във Виетнам и на която не могат да откажат интервю дори личности, превърнали се в икони за поколения, оставя своята трайна следа в историята с книги като „Един мъж“, „Гневът и гордостта“ и „Писмо до едно неродено дете“.

Навръх Международния ден на жената през 2023 г. на български език за пръв път се появи изданието „Ако се родиш жена“ – забележително и провокативно издание, в което са събрани някои от най-значимите и мощни текстове на Фалачи на тема правата на жените през XX век и  равнопоставеността между половете.

През 1954 г. Ориана Фалачи започва своето сътрудничество с „L’Europeo“. Toва е и времето, след което феминисткото движение достига връхната точка на своята полемична сила и диспутът върху положението на жената е по-разгорещен от всякога. Острият нрав на Фалачи и бързият ѝ и критичен ум бързо изместват характера на възлганите ѝ до момента статии  – от хроника те неизбежно се преплитат с повдигнати от жените политически теми. Така иалианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди.

Мислите на всички тях за ролята на жената, за патриархата и равенството, за феминизма, за свободата, прогреса, демокрацията и огромните социални и политически промени след Втората световна война, са събрани в 20 текста, с които Фалачи се опитва да намери отговор на въпросите защо няма жена Айнщайн, защо жените в Италия нямат достъп до магистратски длъжности до късната 1955 г. в сравнение с много други държави по света,  каква е представата на жените за жените и др.

Нещо повече, в тези текстове флорентинската журналистка успява да очертае промените в модата, нагласата към съжителството  без брак, сексуалната разкрепостеност, жените в политиката, правото,  науката и във войната, правото на аборт, проституцията и нейното преследване.

Чрез своите интервюта със съпругата на Енрико Ферми – Лаура, с италиански сенаторки, с певици и актриси, с лидери на феминисткото движение, със своите очерци за Жаклин Кенеди и за дъщерята на Сталин – Светлана, италианката създава пълнокръвен портрет на жената от XX век.

Портрет, който се променя с всяка извоювана достойно битка на онази половина от човечеството, която ежедневно доказва, че „Ако се родиш жена“, те очаква  предизвикателство, изискващо огромна смелост. И все пак, „или точно заради това, да бъдеш жена, е толкова обаятелно.“