Да издаваш нов албум в днешно време граничи с лудост. Възращаемост - никаква, начини да се краде новия продукт - всякакви. И въпреки това, докато има музика, „луди“ винаги ще се намират. Ники Атанасов, журналист, известен радиоводец от близкото минало, певец, спечелил си прозвището българският Висоцки, явно е един от тях.

На 20 октомври в "Българския културен център" той ще представи най-новия си албум: "Разминаване". Кой и с кого се разминава, зрителите ще разберат на премиерата на диска, но факта, че за неговото създаване са работили такива композитори като: Стефан Диомов, Димитър Гетов и Борис Чакъров, а текстовете са писали поетите: Иван Вълев, Боби Кастеелс, Недялко Йорданов, Иван Ненков и Роуз Траян, е доказателство, че тази работа няма да мине без хитове.

 

- Г-н Атанасов, как  успяхте да съберете такава елитна компания от автори във време, което мнозина определят като: нито поетично, нито музикално?

- „Разминаване“ е четвъртия албум с песни, написани специално за мен. Започнах да работя по него преди малко повече от две години. Първо се свързах с композитора Димитър Гетов. Той има свое звукозаписно студио, което ще позволи по-лесно да вървим към готовия продукт. Успяхме да запишем три песни, но настъпи ковид кризата. Митко се капсулира и изолира, после замина за родния си град Плевен, и нещата забоксуваха.

- Това покрай кризата се случи и на други ваши колеги... Не се ли отчаяхте?

- Не смятах да се отказвам, започнах да търся други варианти. Свързах се с Борис Чакъров, който също е композитор и звукорежисьор със собствено студио. Дадох му текстове на Иван Вълев. По това време Стефан Диомов ме изненада с приятната новина, че има нова песен, която само аз мога да изпея. Чух я, хареса ми много и започнах репетиции. Песента се казва: "Какво ми обеща, скъпернико живот" и е по текст на Иван Вълев. Записах я в присъствието на автора, който дойде в студиото на Чакъров специално от Бургас.

- А как се появи това „Разминаване“?

- Иван Вълев ми изпрати още свои стихотворения, от които избрах "Разминаване" и "Танго на гарата". Имах вече и готова песен по текст на несебърския поет Иван Ненков, и друга една по стихотворение на Недялко Йорданов.

- Сред авторите на текстове има двама чужденци или поне имената им звучат така. Как стигнахте до тях?

- Роуз Траян е млада поетеса, българка, която живее и работи в Париж. А моят колега и състудент Васил Сотиров, с когото не се бяхме виждали от години, ни в клин, ни в ръкав, ми изпрати едно стихотворение, което направо ме хвърли в музиката. Авторът бе Боби Кастеелс, който близо 40 години живее в Ница. Свързах се с него, стиснахме си виртуално ръцете и Борис Чакъров направи песните "Красива си" и "Жена или богиня".

- Изглежда много лесно, явно и късмета е бил с вас?

- За сетен път се убедих, че няма случайни неща и Господ си знае работата. В края на пролетта и началото на лятото вече бях записал девет песни, намериха се и спонсори, без които мисията щеще да бъде абсолютно невъзможна! Ясно е, че чудо с продажби на дисковете, няма да стане, но верен на себе си, направих наистина уникални песни. За това помогна и Лора Христова. Тя е завършила актьорско майсторство в Санкт Петербург. С нея изпълняваме песента на Роуз Траян "По дяволите всичко“ и няколко руски романса.  

- В този албум липсват песни на Висоцки, които винаги са били неизменна част от вашия репертоар. Спирате ли вече да ги пеете?

- Не и нямам такова намерение! Дори планирам в края на януари да направя концерт в негова памет в Учебния театър на НАТФИЗ.

- Значи ли това, че интереса към неговото творчество не намалява?

- Такъв творец не може и няма как да бъде обречен на забвение! 42 години минаха, откакто той ни напусна, но и днес най-големите певци на Русия и по света, продължават да пеят песните му. Навремето вземогъщата министърка на културата Екатерина Фурцева е поставила Висоцки в черния си списък и отказвала да го приеме. А вторият човек от партийната върхушка на Брежнев - идеологът Михаил Суслов, го е определил като вреден и опасен. Това е донякъде обяснимо. Суслов е аскет, който кара с не повече от четиридесет километра в час и  седемнадесет години ходи с едно и също палто. В същото време Володя е облечен по последна западна мода, вози се на собствения си "Мерцедес", обикаля света и от един концерт в „Лужники“ печели, колкото един работник за година. Как да го обича един сух партиен функционер?!

- Да, но Суслов е имал властта и винаги можел да съсипе кариерата на който и да е талант?

- Той навярно и би направил, но сантименталният Брежнев много харесвал военните песни на Висоцки и го е пазил. В крайна сметка, днес никой не знае кой е Суслов или Фурцева, а славата на Висоцки по цялото земно кълбо расте.

- Целият ви професионален живот мина в Българското националното радио. Липсват ли ви микрофона, слушателите?

- Много ми липсват!!! Правих всякакви опити да започна работа в други известни радиа и телевизии, но навсякъде удрях на камък...Тайно се надявам все някъде да успея да пробия.

- Връщате ли се понякога към преживяното в БНР? Какво си спомняте?

 - Спомням си първата си задача в радиото. Бях второкурсник във Факултата по журналистика, като стажант-репортер в “Хоризонт” ме изпратиха на някакво честване. Казаха ми: „Отиваш, чуваш, разбираш за какво става въпрос и веднага, след края на събитието, от първия уличен телефон ще продикуваш какво е станало”. Бях в паника, но направих, каквото трябва, беше пълна импровизация. Информацията ми веднага е била прочетена от говорителя, но аз не я чух. Така започнах. Мои учители са Божана Димитрова по практика и Веселин Димитров - по теория. Аз също съм обучил не малко хора. Някои от тях вече са сред най-добрите водещи в радиото.

- Най-странният гост, с когото сте се срещали пред микрофона?

- Беше един мъж, който упорито ме атакуваше с молбата да каже нещо по радиото - накрая се принудих да го поканя. За да стигне София, той вървял десет колиметра в страшен сняг от селото си до гарата. Нощта прекарал във влака. Пристигна премръзнал. Посочих му микрофона и му дадох знак, че може да говори. То каза само: „Гинке, обичам те!“

Исак ГОЗЕС