Малко останаха дори и големите имена от света на киното, които открито застават срещу патологията на политическата коректност и корпоративната кастрация на филмите. Едно от тези имена е Никита Михалков, пише "Труд". 

Винаги внушителният руски режисьор и актьор, аристократ по род и по дух, от години критикува “новото нормално”, а преди дни заяви, че е се отказал от сценария на своя нов филм “Шоколадовият револвер”, заради новите нелепи правила на наградите “Оскар”.

Михалков сподели, че е работил по сюжет за филм, в който признат руски режисьор трябва да спечели “Оскар”, за да може да излекува дъщеря си. Но 75-годишният майстор се отказал от идеята, защото в момента дори не можел да си представи кой смислен и голям режисьор ще се отнесе към тази награда сериозно. Сега Михалков ще пренапише сценария на “Шоколадовият револвер”, който вече беше отлаган един път преди три години. Освен това режисьорът отказа и да оглави Руския оскаров комитет, заради “политическите зависимости” на Американската филмова академия, която всяка година връчва златните статуетки.

Още преди време Никита Михалков нарече новите правила за задължителни джендър и етнически квоти на наградите “Оскар” като “нравствен бяс” и “огледална дискриминация”. “Това е някакво безумие, което е обхванало света. Вероятно не би трябвало да казвам това, защото и аз имам “Оскар”, и бях много щастлив, когато го получих, но като разбирам, че за да мога условно казано, да претендирам за “Оскар”, трябва да съблюдавам подобни правила... Съветската цензура беше просто детска игра”, каза тогава Михалков, цитиран от руски информационни агенции.

“Това е лудост, тя е организирана, построена е по принципа на дехуманизацията. За мен това е напълно недопустимо... Огледална дискриминация, бесовщина, казано по руски”, добави големият режисьор и актьор.

Никита Михалков от години е председател на Съюза на кинематографистите в Русия и директор на престижния Московски международен кинофестивал. От малък мечтае да играе, но когато е приет в Шчукинския театрален институт, след година е изключен, заради неспазване на дисциплината. После кандидатства в режисьорския факултет на Киноакадемията. Първата му запомняща се роля е във филма “Аз крача из Москва”.

Дебютира като режисьор с филма “Свой сред чужди, чужд сред свои”. Следват “Незавършена пиеса за механично пиано”, “Робиня на любовта”, “Няколко дни от живота на И. И. Обломов”, “Пет вечери”, “Роднини”, “Очи чорние” - всичките стават събития. А през 1994-а монументалния епос “Изпепелени от слънцето” (1994 г.) печели “Златна палма” от фестивала в Кан, а след това и “Оскар”. Във времената преди политическата коректност да доминира всичко.

Напоследък Михалков не е толкова творчески продуктивен. Продължението на “Изпепелени от слънцето” не се прие добре, както и неговата версия на американската класика “12 разгневени мъже”. Но е обществено активен и продължава да бъде титанична фигура с богато артистично наследство. В Русия го обичат и уважават, а либерални западни критици и журналисти все повече пищят недоволни по негов адрес, заради позициите му и приятелството с руския президент Владимир Путин, когото са си избрали за митологичен “древен враг” и архизлодей.

За възрастта и критиките Михалков не мисли: “Нямам време за това. Знаете ли, психологическата възраст се определя от това доколко осъзнаваш свършеното от теб. Слава Богу, аз изобщо не усещам годините си. Не, не кокетнича... Когато ставах на 62, 63, 65, 67, 68 - сякаш не се отнасяше до мен. А може би това е постепенно навлизане в лек детски маразъм. Все пак срещат се и младеещи старчета с разръфани джинси. И това е доста наивно. Аз съм щастливец и не изпитвам тежкото чувство, когато трябва да отговарям неловко: “Такова беше времето!” Господ ме опази от това да снимам нещо, за което сега трябва да се оправдавам. Това е велико щастие, най-великото!”

Награди, любови, деца...

Михалков е наричан император на руското кино - има всички големи филмови награди - “Оскар”, “Златна палма” от Кан, “Златен лъв” от Венеция, френската “Сезар”, британската БАФТА, руският “Златен орел” и много други. Личният му живот също винаги е бил любопитен. Първата жена на Никита е красавицата и любимка на зрителите Анастасия Вертинская. От нея има син Степан. Втората му съпруга е манекенката Татяна Соловьова, която му ражда три деца - дъщерите Анна и Надежда, и синът Артьом. И четирите деца тръгват по стъпките на баща си и творческите традиции на рода Михалкови.