Покойният Крикор Азарян ме изхвърли от армейската трупа по политически причини.
Нона Йотова е актриса, певица, поетеса, хотелиерка, организаторка на артфестивал и… съпруга на ексминистъра на МВР Богомил Бонев. Tя прави безмилостна дисекция пред „ШОУ” на скандалите, които тресат театрите, артистите и политиците.
- В края на миналия театрален сезон се разигра голяма драма около закриването на театри и опери и съкращаването на актьори, музиканти и певци. Каква е оценката ви за поредния тур от нескончаемата театрална реформа?
- Първото ми усещане звучи доста тежко като оценка, но аналогията се налага. Характерно за фашистките правителства е първото нещо, към което посягат, да бъде културата, и това е много тъжно. Не е възможно да се оправи икономическото положение на една държава, ако първата ти мярка е да намалиш нищожните заплати на артистите.
- Каква е вашата заплата?
- 470 лева. Приблизително толкова е и на всичките ми колеги. А много добре знаем, че един шофьор на сравнително богата фирма взема 1000-2000 лв., да не говорим за чистачки и други неквалифицирани професии, които вземат повече от нас. И не разбирам защо първо посегнаха на нас, при положение че ние сме 1000 души, всъщност 800, защото, както казва моята колежка Мария Статулова,
200 вече умряха.
Най-страшно е при младите ни актьори, които нямат странични доходи освен едната заплата, и понякога нямат пари дори за метрото, за да дойдат на репетиции. Винаги давам примера с един наш млад колега, който седи с приятелката си в градинката на Народния театър, нямат пари за кафе и той се обажда на баба си и казва: “Бабо, нямам никакви пари, и на море искаме да отидем с приятелката ми”. А тя му отговаря: “Аз съм си скътала тук едни пари за погребението, ще ви ги дам, а пък аз ще се пазя”. Звучи като черен хумор, но е факт. През август имаше опасност да останем без заплати, а имам колеги с малки деца и огромни заеми. Това е ужасно. Добре че Иван Попйорданов успя да се пребори. Той е истински мениджър.
- Какво точно от реформата е сбъркано в днешния й тур?
- Този равен старт е тотално невъзможен, макар че винаги могат да го направят, защото са правителство. Но не може равен старт да имат Народният театър, Сатиричният театър, които имат приходи по 400-500 000, с театъра в Монтана. Ако един театър, който е печеливш, бъде оставен сам да се издържа, всичко ще бъде наред. А те вземат нашите пари и ги разпределят. И на кого ги разпределят – на “Сфумато”, където я има 8 човека в салона, я не. Веднъж съм ходила на едно тяхно прекрасно представление на една режисьорка, с която работя, и имаше петима зрители. Нека такива театри да се издържат сами, а не ние например от Сатиричния театър, които се скъсваме да играем пред претъпкани салони, да нямаме пари.
- Каква е причината за този сбъркан подход?
- Не може театралната реформа да се прави от бившия ординарец на Велко Палин – Митко Тодоров, от Борис Панкин, който е
мразен с основание от цялата ни гилдия,
защото той просто не разбира от изкуство и никой не иска да работи с него, и от Ива Петрони, която може да е прекрасна журналистка, но какво разбира от театър? Това са тримата реформатори в театъра, който е моят живот и аз съм вложила в тази професия всичко и в нейно име милион пъти съм зарязвала семейството си и живота си…
- Защо точно Вежди Рашидов, който винаги се е възприемал като талантлив и свободолюбив творец, предприема такива драстични и неприемливи мерки спрямо изкуството?
- Не зная дали това го прави точно той или тези, които са около него. Вежди Рашидов определено е приятел на моето семейство. След като стана министър, не сме се виждали. Много исках да осъществя среща с него, за да му кажа, че не може хора, които нямат нищо общо с изкуството, да правят реформа в театъра, и се опитах да го направя, но ми казаха, че трябва да отида в министерството и да го чакам. Нямах такава възможност.
Аз дори не съм много сигурна, че той знае всички тези неща, които идват от главата на Митко Тодоров, който успя да съсипе Театъра на армията, превърна камерната му сцена в клуб “Силикон”, където е
пълно с проститутки
и е една чалгаджийница, а нашите снимчици стоят долу на това място.
- Колегите ви от Театъра на армията защо не реагират?
- Какво да направят колегите? Те се страхуват да кажат една дума, защото имат 450 лв. заплата и могат да изгубят и нея.
Извинете, но как ви звучи “Закон за защита на културата”? Не ви ли звучи като “Закон за защита на държавата”? От какво ще я опазваме културата? Аз лично бих я опазила от Кристина Патрашкова, от Мирослава Кортенска, от такива хора, защото те наистина са опасни.
- Емблематичният театър “Сълза и смях” се прости със своята самостоятелност. Правилно ли беше това решение?
- Не е възможно да посегнеш първо на единствения театър с единствената свободна сцена, в който можеше да се реализира частен проект със специален режисьор и специално подбрани актьори. При това тази сцена е печеливша! А причината за това е, че Театърът на армията, който ръководеше Митко Тодоров, отиваше години наред на кино, а срещу него има един театър, където е претъпкано с публика. Той много пъти е казвал уж на смях на директорите на “Сълза и смях”: “Вие ми крадете артистите”.
- Вие дълго работехте в Театъра на армията, но го напуснахте след конфликт. Какво точно се случи?
- Работих там 15 години и те наистина ме прокудиха. Поради политически причини един покоен режисьор – Коко Азарян, който подкрепяше Петър Стоянов, а пък аз участвах в президентската кампания на моя съпруг Богомил Бонев (тогава дори не ми беше съпруг). И заради това, че все пак постигнахме политическата цел на моя мъж – да не продължи президентството на Петър Стоянов, започнаха да ме свалят от разпределения. Макар че преди да ме намрази по политически причини, ме вземаше във всяка своя пиеса. Едни от най-хубавите ми години отидоха в неработене, което за един актьор е най-страшното нещо.
- А защо Бонев искаше да прекрати президентството на Петър Стоянов?
- За страната щеше да е хубаво Бонев да стане президент, защото той е отговорен човек и щеше да направи, каквото зависи от него. Да, щеше да съсипе живота на семейството си. Да не говорим, че аз не си представях как ще ходя с костюмчета,
никак не се виждах в тази роля на президентша.
Но тъй като Богомил е бил в един екип с Петър Стоянов, той много добре знаеше що за човек е. И в момента имаме президент, който поне на външен вид изглежда много по-добре, и мисля, че хората направиха правилен избор.
- А как попаднахте в Сатиричния театър?
- Когато се сформираше новата трупа, Павел Васев ме извика, предложи ми да участвам в “Маршрутка” на Елин Рахнев, каза ми, че Стефан Данаилов му е споделил, че имам напрежение в Театъра на армията, макар че никога не съм го молила за това. Може би защото и той е един от прогонените от “Армията” артисти, започнал е там. Да не казвам кои са другите: Деян Донков, Атанас Атанасов, Ивайло Христов и т.н. Просто лош мениджмънт. Това бих искала да кажа още на Вежди. Тази работа е много сложна, а не да вземеш директора на един театър, който го е съсипал с лошия си мениджмънт като Митко Тодоров, и да му дадеш да прави театрална реформа.
- Значи политиката навлезе в живота ви на актриса?
- Да, и това беше много тъжно. Когато мъжът ми беше министър, това беше моят най-кошмарен период в професионален план.
- Защо, нали тогава се говореше, че целият Министерски съвет е идвал на постановките, в които играете?
- Да. И Патрашкова пишеше, че МВР идвало под строй. А пък когато започна театралният фестивал в Банско, тя написа, че Богомил Бонев плащал на главните редактори на вестниците да пишат хубаво за мен. А Патрашкова реагира така, защото е искала да стане актриса, но е скъсана дори на приемните изпити за изкуствознание, доколкото знам. Така че тя дори професионално няма право да дава оценки за тази гилдия. Двете с Кортенска така си постлаха, че са персона нон грата в тази гилдия. Аз може да съм имала конфликти с проф. Азарян, но да го призоваваш преди смъртта му да си иде от театъра, както се казва, малко страх от Господа трябва да имаш.
- А кой плаща фестивала в Банско?
- Спонсори. Тази година основният ни спонсор беше “Кинтекс” – една държавна фирма, а най-голямото перо се поема от общината в Банско. Имаме и други по-малки – Левон Хампарцумян ни полага през тези три години. Търсят се пари и всичко може да се докаже. Всяка година преди старта сме на ръба, защото трудно се намират пари. Тази година дори имаме фирма, която участва с 500 лв., защото това са два актьорски хонорара, а има актьори, които вземат и по 200 лв. Но не само не им се сърдя, а съм им благодарна. Всяко представление си има бюджет, а най-скъпото е било 5000 лв.
- Съпругът ви Богомил Бонев отказва да говори пред медиите дори и по повод на рождения си ден – 18 септември. Затова ще попитам вас какво ви събра?
- Може би това, че и двамата сме личности. Може би е хубаво това, че сме от различни професии, но той е един от първите ми критици, има страхотен усет за театър и литература, за изкуството. Да чете е едно от хобитата му.
- А как се запознахте?
- Съвсем случайно в едно заведение. В края на 1996 г. Бяхме с различни компании. Но нали знаете как става – срещат се хората, поглеждат се в очите и това е.
Тогава аз дори не знаех кой е.
Изобщо не знаех, че Богомил е бил главен секретар на МВР. По това време съм издавала албуми и са ме вълнували други неща. Той ме познаваше, каза ми, че бил фен на музиката ми, питал се каква е тази птица. Но аз нямах никакъв бекграунд по отношение на него.
- А защо Бонев се оттегли от политиката?
- Много се омерзи от възможностите да се прави политика в България. Тези, които продължават като Костов например, според мен вече проявяват слабоумие. Особено след като си бил министър-председател и партията ти се е провалила, да продължиш, означава, че си се превърнал в зомби.
- Защо се оженихте тайно?
- Защото сме нормални хора. За мен е ненормална тази показност на сватбите. На мен ми стигат ролите, които играя в театъра. В живота не мога да понасям театър. Сватбата е нещо много лично.
- А как ще празнувате рождения ден на Бонев?
- Пак така в интимен кръг. Богомил не обича да се шуми около него. Последният му шумен рожден ден беше 50-ата му годишнина, когато беше откриването на комплекса в Банско. Тогава съдружниците му го помолиха, за да се направи повече реклама.
- В общественото пространство много се обсъждат и парите, с които е направен този комплекс…
- Това е нормално, защото правителството на Иван Костов си подложи да се говори за присвояването на какво ли не. Може би затова на мен и мъжа ми са ни приписвали какви ли не имущества.
Едно интервю на Ива НИКОЛОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
