И на 90-ия си рожден ден Съюзът на артистите в България е също толкова млад, но има и същите проблеми и задачи
Тазгодишната церемония за наградите на Съюза на артистите в България (САБ) – „Икар” бе в контекста на 90-годишнината от основаването на този обичан творчески съюз. Очакванията за още по-голяма празничност именно поради тази причина на «Икар 2011» обаче не се сбъднаха. Дори този път режисьорът на спектакъла през последните години Стоян Радев не беше избистрил някаква обединяваща идея.
Както бе сторил например през 2009 г. с «античната трагедия» като алюзия на световната икономическа криза или със «съдебния процес» през 2010 г. , на който публиката получи «призовки» вместо покани и билети, номинираните за награди влязоха в ролите на „заподозрени”, като само победителите в отделните категории бяха „оправдани”.
Символ на 90-рожден ден този път бе видеото с момченце, което „а ла странния случай на Бенджамин Бътън” духа ...90 свещи на тортата. Пушекът от свещите добива временно формата на статуетката „Икар” – мечтаната награда от толкова много „слуги на Мелпомена”. Именно на това русоляво момченце се оприличи Иван Бърнев, заслужил приза за поддържаща мъжка роля за удивителното си превъплъщение в Били Бибит от „Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси. Актьорът- фаворит на Иржи Менцел подскачаше на сцената от радост наистина като дете, получавайки статуетката.
Празника на драматичните актьори направиха тази година със своите изпълнения – арии и фрагменти от балета техни колеги от Софийската опера и балет – маестро Калуди Калудов, запазил невероятно свежестта на своя красив глас, и сопраното Анна Дитри, водещите солисти на балета: Веса Тонова, Диляна Никифорова и Дарина Бедева, Николай Хаджитанев и Росен Канев, кордебалетът. Впрочем през 1921 г. е бил основан именно общ съюз на театрални и оперни артисти.
В залата на Народния театър „Иван Вазов” не липсваха, разбира се, силни емоционални моменти. Особено вълнуващо беше оказването на почит към починалите неотдавна актьори Андрей Баташов и Петър Гюров. Майката на Андрей трудно сдържаше сълзите си и на няколко пъти повтори: „Награждавайте актьори, получавайте награди, но приживе!”, изразявайки така и дълбокото огорчение на достойния си син от завистници и дребни душици в гилдията. Като благодари на Здравния фонд на САБ, подпомагал Петър Гюров през последните 3 години от живота му, неговата вдовица, оперетната „звезда” Людмила Чешмеджиева, завърши с прекрасно четиристишие от Миряна Башева: „...Но аз не зная по-щастлива мъка от святото проклятие на артиста..”
Лауреатът на „Икар 2011” за главна мъжка роля Мариус Куркински отдаде почит на своя учител в театъра – „гениалния актьор” Тодор Колев, който в компанията пък на своята съпруга Мария и дъщеря си, чудесната характерна актриса Албена Колева, изчакваше в ложата да дойде заслужено и неговият ред за награда. Мариус, отличен за ролите си в моноспектакъла „Български разкази” по Ангел Каралийчев се преклони и пред „основното действащо лице в театъра – публиката, без която актьори и режисьори биха били като нещастно влюбени”.
Именно тя, публиката посрещна с бурни овации и на крака Тодор Колев, представен от зам.-председателя на САБ и сам лауреат на „Икар”, Валентин Танев. Носителят на наградата за изключителен творчески принос към българския театър бе видимо не в настроение и много пестелив на думи. „Сигурен съм, че няма никакъв смисъл да кажа нещо. Да сте живи и здрави! А тези, които се занимават с изкуство, а бе трудна работа!”, изрече родният Чарли Чаплин.
Оживление в залата с тънкото си чувство за хумор,внесе, както впрочем при всяко свое интервю или писание, Стефан (Теди) Москов. Стиснал здраво първата си статуетка за най-добър режисьор за много титулованата постановка „Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан на сцената на Народния и за „Възгледите на един пън” по Карло Колоди в Държавен куклен театър –Варна, той се усъмни в „искреността” на наградата „Икар”. „Интересно защо го раздават като награда – риторично запита Теди.- На Икар му се разтопили крилете и се убил човекът..” След като разказа и една притча по дядо Петко Славейков за вечно одумващия българин, „родолюбецът” както сам той се охарактеризира, прочете и интересно обръщение към артистите от полския поет и дисидент Збигнев Херберт. „Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста !” бяха финалните думи на обръщението.
Също с обръщение, само че на запис, поздрави своите многобройни колеги и приятели и председателят на САБ Христо Мутафчиев. Възстановяващият се много успешно (Слава на Бога!) след тежък инсулт Христо прочете впрочем и някои текстове от първия устав на артистичния съюз при неговото учредяване през 1921 г. Те звучаха така като че ли са писани вчера за проблемите на родната сцена и изобщо култура и призовават не властниците от преди 90 години, а управляващите днес: „Съюзът на артистите като строго неутрална професио-нална организация трябва да пази и гарантира служебния стабилитет на актьора, да съдейства за създаването на театри в провинцията, да субсидира заслужаващи подкрепа общински и частни театри, да помага на възрастни и болни актьори …”. Христо Мутафчиев не само обеща ден по-скоро да приключи „престоя си между този и онзи свят” (по пиесата на френския драматург Ерик Еманюел Шмит в неговия Малък градски театър „Зад канала”) и да дойде отново на сцената, но и го стори. Макар и във фоайето на Народния за купона след церемонията. Не се сдържа, грабна микрофона и със страхотния си глас запя хита на Тина Търнър „Simply the Best” (“Просто най-добрият”).
А по броя на „Икар”-и най-добър през 2011 г. с 5 статуетки и най-много номинации бе Народният театър „Иван Вазов” (директор Павел Васев). С по два „Икар”-а си тръгна Пловдивският драматичен театър „Н.О. Масалитинов” - за копродукцията „Български разкази” с Мариус Куркински и за още една съвместна продукция, но с МГТ „Зад канала” – „Канкун” от каталонеца Жорди Галсеран, в която Ирини Жамбонас бе отличена за най-добра главна женска роля. За поддържаща пък женска роля „Икар 2011” грабна на „преклонна” (според нея) възраст Цветана Манева за Клитемнестра в „Електра” от Маргьорит Юрсенар в Театър „София”. Трепереща от щастие, младата режисьорка Василена Радева посрещна вестта, че именно нейният спектакъл „Нордост” от Торстен Бухщайнер на сцената на Младежкия театър е „номер едно” за 2011 г.
Без „Икар”-и и дори без номинации останаха тази година не само Театър Българска армия и Сатирата, но дори и „абонираната” при комисиите, определящи „Икар” и „Аскеер”, Театрална работилница „Сфумато”. Най-сетне нещо ново в света на театралните награди …
Борислав КОСТУРКОВ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
