Преди няколко седмици на пазара се появи изследването на проф. Вили Лилков „Доблест и наказание“ – книга, която в своята мащабност се превръща в „учебник по човещина, смелост и… подлост“ и проследява детайлно съдбите на хората, помогнали на българските евреи през времето на Втората световна война.

Премиерата на изданието се проведе на 15 юни в столичния хотел София Хотел Балкан. Малко след 18:00 ч. над 300 души от различни поколения и националности се събраха, за да уважат приносния труд на съавтора на „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.
Почетни гости на събитието бяха президентът Петър Стоянов, посланикът на Държавата Израел в България – Н. Пр. Йорам Елрон, председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ – Торстен Гайслер, председателят на организацията на евреите в България „Шалом“ – д-р Александър Оскар, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, столичният кмет Йорданка Фандъкова, Соломон Паси и общественици, български евреи, пострадали от комунистическия режим граждани и други.
 



Главният редактор на издателство „Сиела“ и писател Захари Карабашлиев откри събитието с думите:
„тази книга е и напомняне, че злите времена за човечеството са винаги по-близо, отколкото ни се струва. Понякога те просто идват, въпреки усилията да бъдат избегнати, те са по-големи от нас и не могат да бъдат обърнати. Понякога се налага да се вземе трудна лична позиция, понякога се налага да се избира между човешки закони и божи закони и цената е скъпа.“

Председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер благодари на проф. Вили Лилков за задълбочеността и мащаба на неговия труд, който хвърля светлина върху едно от най-мрачните кътчета на световната история.

„Нека не забравяме: Холокостът не е започнал със строежа на концентрационни лагери – започнал е с реч на омразата срещу еврейското малцинство, живеещо в Германия през 20-те години на миналия век. Затова трябва да се борим твърдо и енергично срещу антисемитизма и всякакви други форми на враждебност, насочени към определени групи в обществото.“
 



Н. Пр. Йорам Елрон изтъкна, че: „С изключителния си труд проф. Лилков въздига до ново, много по-високо и заслужено място подвига на българските спасители: с техните имена, лични истории и неоспорими доказателства за героизъм и човечност.“ Той благодари на проф. Лилков, и на всички, въвлечени в този проект:

„Дължим безкрайна признателност за Вашата впечатляваща с мащаба си работа. Това, което научаваме от „Доблест и наказание“, е толкова трогателно и вдъхновяващо! Чувстваме се облагодетелствани от възможността да се запознаем с толкова много истински герои и техния необикновен кураж, тяхната сила, находчивостта им в лицето на бедата, добротата им, състраданието, жертвоготовността.“

Александър Оскар определи „Доблест и наказание“ като своебразен алманах на доброто, на това, което не трябва да забравяме. Защото спасяването на българските евреи се случва въпреки човеконенавистната политика  на нацизма, въпреки трудностите. И сподели, че тази история трябва да се изучава и помни, за да съхраним паметта за великото дело на сънародниците ни.

След него президентът Петър Стоянов (1997-2001) сподели, че според него спасението на българските евреи следва да бъде разглеждано като  „реабилитиране на историята ни“. Той подчерта, че „това е единствената страница от българската история, която не е свързана с убийства, а със спасяване, и това е достоен прочит на историческата действителност.“

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп определи „Доблест и наказание“ като „прозорец към човещината, към доброто дело на нашите предци, благодарение на които да можем да изградим достойни настояще и бъдеще“, а д-р Соломон Паси, чието семейство се споменава три пъти в книгата, цитира някои от писмата, поместени вътре.
 



В края на вечерта проф. Вили Лилков благодари на всички, които са му помогнали за създаването на неговия многогодишен труд.
„Доблест и наказание“ е тематично продължение на издани­ята от поредицата „Незабравените лица на спасението“. В него оживяват тихите дела на „обикновените“ граждани – като   добрия съсед, хлебаря или аптекаря, притекли се на помощ в тежки моменти; фабрикантите, които въпреки забраните приемат на работа бедстващи евреи; обще­ствениците, кметовете, митрополитите, писателите и народните пред­ставители, издигнали глас срещу антисемитизма и расовите теории и застанали в защита на евреите. Техните следи не само са почти напълно заличени от историческите хроники, но след 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други – хвърлени в затвори, концлагери и изселени. Собствеността на мнозина е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е напълно заличена.

В „Доблест и наказание“ „достойнството и позорът вървят ръка за ръка“. Тази книга е невъзможно да бъде забравена, но това е цената, която трябва да платим, за да не бъде историята повторена.

*„Доблест и наказание“ се издава с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.
 
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).

Дълги години задълбочено проучва архивите на ДС и по-специално документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика, която БКП провежда в продължение на 45 години спрямо националния елит, като в резултат на това след „Девети“ той е ликвидиран. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“.

„И ако някой все още не е убеден, че историята на Холокоста трябва да стане задължителен предмет в българските училища, то нека прочете книгата на Вили Лилков. Тя е най-добрият учебник, от който бъдещите поколения ще могат да се учат на човещина, смелост, достойнство, чест и няма да позволят никога върху хората, които го носят, да плющи бичът на подлостта и позора.“
Исак Гозес