На 10 септември 2022 г. големият писател Виктор Пасков щеше да навърши 73 години. Като знак на дълбока почит към автора на гениалните „Балада за Георг Хених“, „Германия, мръсна приказка“ и „Аутопсията на една любов“ издателство „Сиела” публикува издание със  селекция стихове,  подбрани от трима от знаковите творци на съвремието ни – Захари Карабашлиев, Георги Господинов и Иван Ланджев.

„Стихотворения“ разкрива за пръв път пред българските читатели най-доброто от непубликуваната досега лирика на Пасков, а изданието излиза на пазара с изящното оформление на художника Дамян Дамянов.

Създадени вероятно в края на 70-те и началото на 80-те години, но пазени дълги години в различни тетрадки и папки, част от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от друг човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в тайна, докато не са открити от наследниците на Пасков.

Сред черновите в търсене на перфектния стих могат да бъдат открити и любими редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото възхищение на един пишещ към друг.

Пропити от ритъма на кротък есенен дъжд, лутащи се между анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и фаталните строфи на любовта – в темите на този том поезия са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения не само на твореца, но и на човека Виктор Пасков. И напомнят на виртуозна джаз импровизация – истински шедьовър на гения и сърцето.

В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов  се прокрадват в тих диалог с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани стари фотографии, колажирани с отрязъци от партитури, форми и нашепвания на графични петна и образи, той оставя пътечка, по „чийто многобройни разклонения въображението на читателя да броди само и да намира свои собствени тълкувания.“

Въплъщение на невероятна творческа същност, останала завинаги скрита приживе, истински тайник на друга чувствителност – „Стихотворения“ побира в себе си баладите,  „заченати в самота и съмнения“, които се превръщат в най-съкровеното наследство, което цар Виктор завещава на световната литература.

„Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк.“
Георги Господинов

„Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!“
Иван Ланджев

„Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете.“
Захари Карабашлиев

„Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак сега разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита поезия.“
Стефан Цанев