По книжарниците излезе „Плячка” – наелектризиращият дебют на австралиеца Гейбриъл Бъргмоузър, който противопоставя минало срещу настояще и отмъщение срещу воля за оцеляване. Носител на редица награди за пиесите си, Бъргмоузър за пръв път навлиза в територията на прозата, за да остави ярка следа в трилъровия жанр.

Сцената на „Плячка” е тиха магистрала дълбоко в сърцето на австралийската пустош. Франк просто иска спокоен живот, далеч от шума и хората. Като собственик на бензиностанция и ресторант на път, по който рядко минават коли, той може да страни от всичко и всички.

Но това лято е различно. Отчужденият му син неочаквано изпраща дъщеря си при него, за да получи урок за лошото си поведение. Макар двамата да са на практика непознати, дядото и внучката някак трябва да се научат живеят заедно.
 



Всичко обаче се променя, когато тежко ранена млада жена пристига на бензиностанцията на Франк. По петите ѝ я гонят няколко автомобила, чиито шофьори няма да спрат пред нищо, докато не хванат своята плячка. Франк и шепа нищо неподозиращи клиенти се оказват в смъртна опасност. Но кои са ловците, които преследват своята жертва, какво движи тяхната свирепа жажда за отмъщение? И дали има място за жал в сърцата им – или всеки свидетел ще бъде безмилостно премахнат?

Едно е ясно – можеш да се скриеш за малко. Но бягството е невъзможно.
Бързият, напрегнат стил на Бъргмоузър и ярките конфликти между героите носят със себе си ехото на класики на трилъровия жанр като филмите „Избавление” и „Кралска битка”. А неприветливата австралийска пустош, безразлична към страданието на обитателите си, напомня на друг дебют – този на Стивън Спилбърг, „Дуел”. „Плячка” потапя читателите в най-мрачния им кошмар, в примката на неумолимо зло, където значение има само силата на човешкия дух.