Копнежът по южните морета е вдъхновявал не един или двама писатели, а в  сезона на пътешествията и почивките гръцките острови се оказват една от най-предпочитаните дестинации не само у нас, но и в света. Дестинациите са много, а информацията за тях все още е откъслечна и ограничена.

Дълбоко в безкрайното „Гръцко синьо” потапя първата книга на дългогодишния журналист Анита Димитрова – един не съвсем пътеводител както за напълно начинаещи, така и за напреднали.

Toй обхваща трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности.

В  „Гръцко синьо” няма да откриете реклама на гръцката туристическа индустрия или на хотелски комплекси. Без да пренебрегва популярните дестинации, авторката отива и до места, където машината още не се е завъртяла на пълни обороти. Защото с над 1000 разпръснати в Средиземно море острова  Гърция е съхранила оазиси, където човешките сенки са кът, а дните следват ритъма на отминали времена. И благодарение на ентусиазма на Анита Димитрова красотата на много от тях става видима и за българските читатели.
 



Написан с много любов и преплитащ музика, поезия, литература в едно, този „не съвсем пътеводител“ надскача географските и исторически реалии. Той съдържа не само златни плажове, фотогенични залези и практична информация за туриста. В него има и вендети, тюлени, политически убийства, вулкани и земетресения, котки, любовна история, корабокрушения; чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.

„Гръцко синьо” е  пътуване, населено с легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море. Истинско пиршество на сетивата и ума.
 
 
Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там. Не е пътеводител, не е наръчник, не е пътепис, не е албум за снимки, а всичко това заедно. Но най-вече е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички традиционни и недотам известни туристически маршрути. Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо“ не е реклама. Ваканция е тази книга.
 
Веселина Седларска