Развигор Попов: Балерината Емилия беше най-голямата любов на Емил Димитров

<em>Развигор Попов е един от най-известните български композитори на попмузика. Също така е музикант и текстописец. Роден е в София на 28 май 1940 г. Завършил е Музикалната академия. Започва да свири професионално още като студент. Работи с Лиана Антонова, после го &ldquo;открадват&rdquo; в състав &quot;Мелоди&quot; на Емил Димитров. Продължава със &quot;Стакато&quot;. Женен е 2 пъти. Втората му съпруга е известната поп изпълнителка Мими Иванова. С група &quot;Старт&quot; издава 8 албума. През 1990 г. заедно с Мими Иванова създават детска музикална школа към Двореца на децата в София. <br /> <br /> Миналата седмица Развигор направи официално представяне на книгата си в елитно столично заведение, като не скри, че доста неща, особено женските истории, са &ldquo;редактирани&rdquo; щателно от гласовитата му половинка.</em><br /> <br /> <strong>- Развигоре, вярно ли е, че те било страх да отидеш при пророчицата Ванга да ти гледа?</strong><br /> - Изпитвах страх от предсказания. Някой ми сви уредбата за йониката. Едва я бяхме взели, а ни предстоеше и турне, и когато бяхме на концерти в Петрич, китаристът Педро и саксофонистът Мишо се опитаха да разберат от врачката дали ще се открие. Една от певиците отиде с тях. Отишли към 5 &ndash; 5,30 сутринта и имало огромна опашка. После ни разправиха, че Ванга излязла и викнала: &rdquo;Музикантите да влязат, а оная уруспия /ставало въпрос за певицата/, дека е мърсувала сос женен мъж цела нощ да му разтурва семейството, да се маха веднага и да не се връща! Курва с курва такава!&rdquo; Певицата, която наистина била прекарала нощта с женен мъж, умряла от срам пред толкова непознати в двора и побързала да изчезне. Ванга казала на музикантите, че вижда къде е &ldquo;сандъчето ни&rdquo; и че не са го &ldquo;краднали, а колега го взел да си &ldquo;услужи&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Сега го е мушнал под креват в стаята и даже му е сменил една лампа!&rdquo;<br /> </strong></span><br /> И казала даже модела и какво е написано на лампата в усилвателя. След като се върнахме смазани от едно пълно с бедствия турне из Европа, на другата сутрин някой звънна рано-рано. Когато отворих вратата, нямаше никой, а пред мен стоеше оставен усилвателят от йониката. Върнали го, както беше казала Ванга. Когато го огледахме, даже открихме, че лампата с много сложна марка и модел, изписан върху нея и дословно казан от врачката, бе наистина сменена. А тя беше RFT, USH-81. Точно така беше казала Ванга на нейния си език.<br /> <br /> <strong>- Как започнахте да работите с Емил?</strong><br /> - Пианистът му се разболя, акордеонистът нещо беше сгафил и Емил и Васил Андреев дойдоха в бар &ldquo;Астория&rdquo;. Там работех с Лиана Антонова. Отделиха ме от любимия ми джаз, който тогава свирех, като ми предложиха да тръгна с тях на концерти. За мен, който си бях закърмен с джазовата музика, леките шансони, които те пееха, бяха нещо елементарно. Свирех и на пиано, и на акордеон. Обичах да работя с Лиана и с джазови музиканти, но ми тежеше, че свирехме в бара до 4 часа сутринта. А в 7 часа трябваше да съм на лекции в Консерваторията. Още бях студент. А с Емил правехме периодично концерти и турнета, след което почивахме.<br /> <br /> <strong>- Емил беше ли напуснал следването си във ВИТИЗ, когато отиде да работиш при него и Васко Андреев?</strong><br /> - Точно го беше напуснал, и то под давлението на Васил, който му казваше: &ldquo;Защо да си губиш 4 години от живота, а после още 5, като те разпределят в някой провинциален театър?! 10 години от младостта ти ще минат, а ти сега можеш да пееш, можеш да бъдеш звезда!&rdquo; И излезе прав... А Емил беше приет във ВИТИЗ без абсолютно никаква конкуренция. Страхотен талант! И красив, и представителен, и талантлив, актьор, та дрънка, обаче Васил му повлия. Емил, още като войник в ДНА &ndash; Пловдив, беше направил свои песнички. Пееше предимно френски шансони, италиански, на Доменико Модуньо от песните. Тогава звездата на квартет &ldquo;Мелоди&rdquo; обаче още беше Мария Косева, съпругата на Кольо Анастасов от Сатирата. Емил й беше подгряващ. После се изравниха, станаха равностойни звезди. <br /> <br /> <strong>- Емил тогава ли направи първите си песни на български? </strong><br /> - Да. Емил започна да прави музиката, а Васил му пишеше текстовете. Направиха &ldquo;Само тази нощ искам да съм с тебе...&rdquo;, &rdquo;Арлекино&rdquo;, с която после Алла Пугачова спечели &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Аранжиментът на песента, когато я направи Емил, беше на Митко Вълчев. Изключителен музикант. Бог да го прости! <br /> <br /> <strong>- Ти си бил винаги готин мъж, Емил посягал ли ти е сексуално? </strong><br /> - В моята книга пиша за една негова много голяма любов. За него се говорят какви ли не глупости. Тя се казваше Емилия и беше балерина, а той - Емил. Беше много красива тази тяхна любов&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той си е мъжкарче</strong></span><br /> <br /> и тези глупости, които пишат за него, са пълни идиотщини. <br /> Най-малко може да се каже за него, че посяга.<br /> <br /> <strong>- Добре де, откъде тръгна тази приказка? </strong><br /> - От Васил, който му беше много близък&hellip; а той си беше гей.<br /> <br /> <strong>- Първата му жена, Грета, каква беше като певица?</strong><br /> - Най-много бисове пред войската вадеше Грета Ганчева. Тя имаше стегната фигура с много сексапилни и пищни форми, обличаше широки и свободно падащи рокли и блузи с огромни деколтета, а отдолу все още не носеше сутиен. След най-дълбокия възможен поклон, почти до пода, деколтето й невинно и уж съвсем случайно разкриваше абсолютно всичко и това довеждаше до зверски възторг войничетата. Те я бисираха отново и отново, само за да им се покланя и покланя. Можете да си представите пък какво ставаше, когато изнасяхме концерт в затвора. Тези закоравели крадци, убийци и всякакви други престъпници, невиждали с години женско същество, буквално пощуряваха, когато Грета с невинна детска усмивка им се покланяше.<br /> <br /> <strong>- С Лиана Антонова имал ли си забежка? </strong><br /> - Като певица страшно много я харесвах.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всички музиканти бяхме влюбени в нея.<br /> </strong></span><br /> Но мен там ме покани да работя съпругът й Жоро Муцевски. Много симпатичен колега. Изключителен джазов пианист, но за съжаление хвана тендовагинит. И не можеше да си движи ръцете. &rdquo;Развигоре, спасявай положението! Ела да свириш! Само ти можеш да свириш тази музика от хората, които в момента са на пиацата!&rdquo; - &ldquo;Ама къде ще свиря по нощите?! Аз следвам, още съм студент?!&rdquo; - &ldquo; Моля те, ела!&rdquo; Отидох и толкова ми хареса, че останах. Донякъде и целият състав ми допадаше. Но Муцевски идваше и не можехме да декларираме официално любовта си към Лиана в присъствието му. Тя беше особен човек. За нея основното беше, че тя не можеше да обърне внимание на никой мъж, ако той не е музикант, и то добър. <br /> <br /> Само така можеше да я завладееш. Така се беше омъжила за Жоро, така се омъжи и за Ачо /саксофониста Ангел Везнев &ndash; б.ред./. Той е изумителен! Най-големият наш импровизатор, но иначе чешит по характер. Много голяма капия. С него сме големи приятели.<br /> <br /> <strong>- Лиана сваляха ли я чужденци? Защото тогава българи трудно влизаха в баровете.<br /> </strong>- По това време не всеки можеше да си позволи да влезе в бар &ldquo;Астория&rdquo;. Имаше си група цивилни ченгета, които гледаха кой какво, но идваха американци, от посолствата, от фирми&hellip;<br /> <br /> <strong>- Когато напусна Лиана, тя не ти ли се разсърди? </strong><br /> - Тя искаше, преди да напусна, да намеря кой да ме замести. Беше ми много сърдита: &rdquo;Докато не си намериш заместник, никакви напускания! Ще свириш с нас!&rdquo; А аз бях започнал да репетирам с Емил. <br /> <br /> &ldquo;Нямаш проблеми!&rdquo;, й казах. Обадих се на Ванко Пеев. Той беше луд за джаз, а и тайно, много силно беше влюбен в Лиана. Беше щастлив, че ще ме замести при Лиана. Това за него беше върхът на сладоледа. И аз бях доволен, че имам достоен заместник. Той е страхотен музикант и няма проблеми. И Лиана беше доволна. Загубихме по едно време всякакви контакти. Лиана ми беше сърдита, че съм й задигнал някакви ноти. Изчезнали нотите и аз съм ги бил задигнал! После се изяснихме, но тя не ми говореше.<br /> <br /> <strong>- Ванко си падаше по хубавите жени, а и самият той беше красавец. Не се ли е пробвал при Лиана?</strong><br /> - По-късно разбрах, че<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ванко е налетял на Лиана и тя му е обърнала внимание за малко. </strong></span><br /> <br /> Бързо се разминало.<br /> <br /> <strong>- Ванко след това ли си падна по Лили? <br /> </strong>- След дълги години Ванко беше голямата любов на Лили. А тя преди това работеше със Здравко Радоев. Пътуваха в Румъния.<br /> <br /> <strong>- Бяхте големи приятели с Георги Минчев. Малко хора знаят, че си бил до последните му дни с него. Какви спомени си запазил за Гошо? </strong><br /> - Доста пиянски вечери имаме с него, особено в бившия СССР. След една пиянска нощ се качихме на влака и тъй като Гошо си бе избрал горното легло, падна. За да си предпази китарата, която беше на гърба му, си удари главата много лошо на едно желязо. На облегалката. На другата сутрин се оплака от главоболие, а от падането си не помнеше нищо.<br /> <br /> <strong>- Да не би от този удар да му е туморът, от който почина?</strong><br /> - Не знам, може. В следващия град повикаха линейка и го водихме на преглед при невропатолог. Главата му беше цепната, но нищо не му откриха тогава. Много по-късно го оперираха от тумор в мозъка. Даже отначало казаха, че е доброкачествен и че е от стара травма. Тогава си спомних как падна във влака с главата надолу и си я сцепи.<br /> <br /> <strong>- Кой беше най-големият зевзек по време на турнетата в СССР?<br /> </strong>- Боян, разбира се, Боян Иванов. Какво ли не е измислял.<br /> Беше разбрал, че Мими не може да спре да се смее дори и на сцената, ако нещо я разсмее. И на един концерт Мими пее на сцената, а има една &ldquo;кошара&rdquo;, както се нарича, която само тя вижда. Никой друг. И изведнъж тя вижда да минава ... Ленин?! Всъщност бюст на Ленин, носен от гол мъж, който дефилира ту с лице, ту с дупе към нея като манекен. <br /> <br /> Мими едва се удържа да не се разсмее, но започва едно ревю... Мими криво-ляво завърши песента и избяга. Повече и не излезе да пее тази вечер. На Боян, понеже му било скучно, след като си изпял песните, започнал да обикаля всички тайни кътчета около сцената. Накрая попаднал и на тези театрални бюстове на Маркс, Енгелс, Сталин, Ленин и тъй като знаеше слабостта на Мими, й погоди този номер, като ги нахлузил на главата си. Е, отърва се с &ldquo;мъмрене&rdquo;. И Чочо Владовски, Бог да го прости! Страшни номера си правехме.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong><br />