Дани Коен е на двайсет и осем, работи като корпоративен адвокат и знае точно как ще се развие животът ѝ през следващите пет години. Защото тя не оставя нищо на случайността и е планирала всичко до най-малката подробност, дори и кога приятелят ѝ – Дейвид, ще ѝ предложи брак.

След като получава желаната позиция в престижна адвокатска кантора и пръстен с диамант от любимия, тя си ляга с увереността, че държи живота си под контрол. Но когато се събужда, се озовава в чужд апартамент, с различен годежен пръстен на ръката и до непознат мъж. От включения телевизор в стаята разбира, че датата е същата, но пет години по-късно. След един час, прекаран в компанията на непознатия, Дани се събужда у дома – до Дейвид. Но тя не може да се отърси от видението и макар да не вярва в свръхестествени сили, е убедена, че не е било просто сън.

След четири години и половина Дани се озовава лице в лице с мъжа от съня си, който е новият любим на най-добрата ѝ приятелка. Тя е готова на всичко, за да попречи на странното видение да се сбъдне и да докаже, че сама определя бъдещето си. Впуска се в организирането на сватбата с Дейвид, която все са отлагали, но съдбата има други планове.

 

Рецензии, отзиви на критиката

С майсторски стил и всички съставни части на романтичната комедия, Ребека Сърл създава много по-дълбока история, отколкото жанрът предполага. „След пет години“ не е просто книга, която ще прочетете. Това е книга, която ще ви промени.

Джени Молън, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

Подгответе се за силни емоции, сълзи и смях. Четенето на тази книга е

истинско преживяване.

Сиатъл Бук Ревю

Красива история за това да проправиш сам пътя си и да имаш смелостта да започнеш отначало.

Бъсъл

Ребека Сърл е маестро на любовта във всичките ѝ проявления.

Габриел Зевин, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

 

 

За авторката

Ребека Сърл е телевизионен сценарист, автор на дамска проза и три детско-юношески романа. Получава магистърска степен от Нюйоркския университет, живее в Лос Анджелис. Постига световен успех с романа „След пет години“, който още с появата си през 2020 г. попада в класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Пъблишърс Уикли“, обявен е за книга на „Амазон“ за месец март и до този момент е преведен на 24 езика. Определен е от американския си издател като: „Следващата велика любовна история. Просто не онази, която очаквате“.

 

Интервю с Ребека Сърл

- Откъде почерпи вдъхновение за написването на „След пет години“?

- Винаги съм се интересувала от връзката между съдбата и свободната воля. Доколко бъдещето ни зависи от нас? И какво ще се случи така или иначе – без значение от нашите действия? Каква част от живота ни е предопределена? Романът ми „След пет години“ кара читателите да се замислят дали биха променили нещо в живота си, ако имаха възможност да надзърнат в бъдещето. Ще му позволят ли да определя настоящето? Защото, както главната героиня Дани накрая осъзнава, понякога, въпреки че виждаме какво ще ни се случи в бъдеще, ние не разбираме причината за това, скрития замисъл, а той е от огромно значение. „След пет години“ е една емоционална история за различните проявления на любовта, приятелството, амбицията и съдбата.

- Разкажи ни повече за написването на романа.

- Написах „След пет години“ почти от раз – не го казвам, за да се хваля, но това наистина ми се случва изключително рядко. Обикновено, докато работя по черновите, написвам още една книга, която никога не вижда бял свят. Вярвам обаче, че понякога нещата просто се случват лесно и безпроблемно – и случаят със „След пет години“ бе именно такъв.

- Самата ти имаш ли план за следващите пет години от живота си?

- Вече не! Дълги години планирах бъдещето си до най-малката подробност, подобно на Дани, но установих, че няма смисъл, защото така или иначе нищо не се случваше, както го исках! Животът не спираше да ме изненадва и осъзнах, че най-важното е как се чувствам, а не начинът, по който това се случва. Затова сега искам само в бъдеще да се чувствам щастлива, свързана, удовлетворена и в безопасност. Надявам се да продължа да разказвам важни за мен истории и да изкарвам прехраната си чрез писане.

- Храната заема важно място в романа, част от действието се развива в едни от най-модерните ресторанти в Ню Йорк, кой от тях е любимият ти?

- Местата, които описвам, са тези, които най-често посещавах, докато живеех в Ню Йорк цели дванайсет години! И аз – като Бела – обожавам храната и особено безглутеновата паста и пица от „Уайлд“ или „Рубироза“!

- Как би се описала с три думи?

- Състрадателна, любознателна и нетърпелива.

- Без кои четири неща никога не напускаш дома си?

- Телефона, айпода, кредитната карта и слънчевите си очила. Бих добавила и тефтер, в който да си нахвърлям бележки, но ще станат пет.

 

Цитат от книгата

„Не разбираш любовта. Според теб, за да е значима, трябва да има бъдеще, но не е така. Тя е единственото нещо, което няма нужда да се развива. Важна е дотолкова, доколкото я има. Тук. Сега. Любовта не изисква бъдеще.“