За 120 годишнина на художника Стоян Венев /1904-1989г/ е наредена пищна изложба в Градската галерия в Кюстендил „ Владимир Димитров Майстора”.

Картините ни посрещат с тежестта на плътните маслени бои, с интимните сюжети, предизвикват любопитството ни. Разсмиват ни изобразените ококорени ергени, загубили ума и дума подир пищни селски моми.

Всичко в картините говори за любов, за веселие, за пищност на природата , на лятото. Просто няма как да не се усмихнеш.

Ей така, с широка душа и сърце, художникът ни е оставил своите картини с цялата радост от живота, такава каквато е била докато е рисувал.

Избирал е да ни покаже най-хубавото: когато хората се веселят, когато се харесват и обичат. И ето вече толкова години изобразените хора си стоят на картините, а меките хълмове на кюстендилските планини, нивите с топлия керемиден цвят и надвисналите от плод дървета говорят за красотата на родината. Оставил ни е само радостта от живеенето.

На редица картини Стоян Венев е рисувал своя учител Владимир Димитров Майстора, не само защото той първи е открил таланта му и е настоявал да го изпратят да учи в Художествената академия. А и защото двамата рисуват живота направо под небето , милеят за кюстендилските си корени.

Нарисувал е Венев как вървят двамата:

високият сух Майстор с дългата си бяла брада, а до него е нарисувал себе си –побелял, позаоблен дребосък. Вървят двамата на фона на претрупани от плод дървета, а те, художниците тръгнали с рисувални тефтери под мишница, отиват да увековечат красотата. Така завинаги ще вървят през времето.

Не можете да сбъркате картините на Стоян Венев, веднага ги разпознавате. Самият художник ни казва, че е рисувал онова, което е видял в битието на кюстендилци, родната си земя и селяните с техния живот.

Навремето, през соца, колкото пъти съм го срещнала в редакцията на вестник Стършел, толкова пъти ще подхвърли нещо весело, закачливо.

Като присядаха край дамаджаната с вино в ателието на карикатуристите, той почваше да разказва пикантни истории, но те не бяха за ушите на жени. Разказваше бивалици и небивалици от старо време, но тези споделяния бяха само за ушите на мъжете.

По повод на еротичните си рисунки той е споделил много неща, само с Богомил Райнов, които по-късно ги разказва . Венев смятал, че това е празна и дори срамна работа, а не творчество.

Тия сюжети го привличали, но отначало нямало къде да ги прави, понеже около него все имало хора, особено пък и жената, и щерките. Едва когато се настанил в новото си ателие в квартал “Изток”, започнал спокойно да ги рисува. Но много се страхувал да не ги видят дъщерите му и жена му.

“Тук не давам никой да ми рови в в ателието. Току виж, щерките ги намерят и какъв срам...”

Когато отключил сандъка където криел еротичните си творби споделил с Богомил Райнов, че понякога вади цял куп рисунки и ги изгаря.

Разказвал му за своите терзания нощем, като се сещал за еротичните си рисунки: “Ще хвърля петалата някой ден, а щерките ще вземат да тършуват, па ще ги намерят”.

Богомил Райнов обаче му предложил наместо да ги гори, да му ги дава срещу заплащане. Станала сделката и големият ни писател и познавач на изкуството Райнов, след време събрал цяла колекция от рисунки на Венев. Така Стоян Венев започва да му заделя често от рисунките, с уговорката да не ги разнася и показва из София. Докато един път му дава цели 150 моливни рисунки. 

И така, тези картини, които днес са в големите ни национални галерии, които ни връщат цялата първичност на някогашната мъжко-женска боязлива треска, които ни развеселяват със своята еротика са се запазили. Днес 250 картини на Стоян Венев са подредени в огромната двуетажна Кюстендилска галерия , взети от фонда на Галерията, от Националната художествена галерия, СГХГ, Музея на хумора и сатирата в Габрово, както и от частните колекции на Иво Димитров и д-р Румен Манов.

Идете до Кюстендил, да се порадвате на картините през октомври и ноември. А през декември изложбата ще бъде представена в Габрово в Музея на хумора и сатирата.

Савка ЧОЛАКОВА

Стоян Венев е роден на 21 септември 1904 г. в кюстендилското село Скриняно. Завършва гимназия в Кюстендил през 1928 г. Още в ученическите си години сътрудничи със свои карикатури на различни вестници и списания.

През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София, при проф. Борис Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов. В този ранен творчески период Венев вече участва в художествени изложби и добива широка обществена популярност.

Работи предимно в областта на живописта. Известен е и като автор на много графики и карикатури. Основни теми в творчеството му са народният бит и фолклор.

В битово-социалните сцени, които рисува, винаги има лека закачка с примитивизма на българския селянин, докато по-остра сатира художникът използва при изобличаване характера на буржоазията.Някои от произведенията на Венев се основават на антифашистки идеи, заради което нееднократно е подвеждан под съдебна отговорност преди 9 септември 1944 г.

Стоян Венев е член-съосновател на Дружеството на новите художници. Организирал е самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и други градове.

Участвал е със свои каритни в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ и Ню Йорк.Творби на художника притежават НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, както и галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и много частни колекционери.

Стоян Венев е лауреат на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден е още с ордените "Девети септември" (1954), "Народна република България" - І степен (1959 и 1974), "Кирил и Методий" - І степен (1963) и "Георги Димитров" (1954, 1964, 1974).Стоян Венев умира на 20 март 1989 г.