Най-големият ми грях е към дъщеря ми Муки - тя имаше всичко, но нямаше майка
Първата дама на българската комедия Стоянка Мутафова обикаля триумфално театралните сцени и се снима в “Столичани в повече”, вместо да си почива през лятото. 89-годишната актриса поднесе специална изненада и на зрителите на Варненския фестивал “Любовта е лудост”, покорявайки публиката с фантастичния си дух и неукротим чар. Неслучайно нейният биограф Юрий Дачев я нарича “душа с фасон и бодил”.
Въпреки заетостта си специално за “ШОУ” Стояна с удоволствие разказа какво й е на сърце и душа, за дъщеря си Муки, за мъжете в живота си, за радостите и провалите и за незабравимата си приятелка Невена Коканова.
................................
- Имате три брака и няколко силни любови. Завиждали ли са ви жените?
- О, завистта българинът я умее най-добре. Истината е, че винаги до себе си съм имала силни и ерудирани мъже. И във всички бях лудо влюбена - първият ми съпруг е професор Роберт Роснер; вторият - покойният вече Леонид Грубешлиев. Но Нейчо Попов беше мъжът на живота ми.
След него не си и помислих за друг мъж.
Нейчо притежаваше висока култура - говореше английски, френски, италиански и немски, свиреше на цигулка и умееше да бъде кавалер като истински европеец. Когато го срещнах, ходех с Лео Конфорти, а Нейчо беше женен и с дете. Нейчо понякога се стряскаше от гаменските изблици на моята обич. За мен нямаше пречка, както си вървим по улицата, да се хвърля да го прегръщам. Знам, че го притеснявах, но също и че му е приятно. Не понасям мачовците, които пренебрегват детайлите в една връзка. Не ми се нравят полуотношения с човека отсреща - щом една врата се затвори, то е завинаги.
- Известна сте била в София като хубава и магнетична жена. При това от сой…
- Наистина имах хубава фигура. Майка ми държеше винаги да ходим елегантно облечени. Моят професор Боян Дановски много ме критикуваше, като започнах да напълнявам. “Абе, другарю Дановски, яде ми се”, викам му. Пък и вече бях характерна актриса.
- Кой каквото ще да говори – генът ви държи в такава супер форма, нали?
- Майка ми доживя почти 100.
Беше на 90 и кусур, като развиваше теми, за да помага на кандидат-студенти на български и на френски. Моята любима приятелка Мария Статулова дойде да живее у нас като студентка. Бяха в един курс с Муки. Майка ми й говореше на френски, а Мара не знае бъкел и я гледа умно. И майка ми, и баща ми бяха много артистични хора. И много красиви.
- Към кого имате най-голям грях?
- Към дъщеря си. Защото навремето, когато създавахме Сатиричния театър, тя имаше всичко, но нямаше мен. Беше събитие да я хвана за ръка и да я заведа на разходка. Гледаха я различни жени. И двете й баби - интелектуалки. Баба й Мери Грубешлиева (писателката Мария Грубешлиева) много я обичаше, но не се занимаваше с нея. Другата баба - моята майка, беше класическа филоложка, четеше Тит Ливий. Много искаше да я научи на френски, но нямаше подход.
- За вас има известна приказка, че циганка ви предсказала, че ще бъдете герой на мегдана. И кучетата ще ви познават. Вярвате ли в подобни неща?
- Още няма врачка, която да ми е познала нещо. И Ванга не успя.
- Навършиха се 11 години от смъртта на вашата приятелка и незабравима актриса Невена Коканова. Защо й бе съдено да изпие отровната чаша до дъно?
- Молех се за нея: “Господи, или я прибирай, или направи чудо!” Ходих в манастира „Свети Мина”, при чудотворната икона в Бачковския манастир... Наистина най-добрите хора понасят най-големи изпитания. Вечерта в деня на смъртта й с Калоянчев играхме в нейна памет и като излязохме от представлението, той се развика:
“Мръсниците живеят, добрите умират”
Ох, Кала, абе ние мръсници ли сме, бе?
- Хората обикновено ги оценяват след смъртта им...
- Аз съм я оценила още приживе. Оцениха я в киното, казваха, че е само лирична актриса в театъра, но тя направи много добри роли, беше блестяща комедийна актриса. Невена беше духовен човек, много вглъбена. Понасяше несгодите с достойнство. Тя беше по-мъдра от мен. Аз съм клатушкащ се човек. Лесна съм за разклащане, но накрая става като котките - падам на четирите си крака. Невена обичаше поезията.
В пиесата „Игра на котки” имаше един много хубав монолог: “Майка ти е права. Моят живот мина като зимен сън, все едно че не съм живяла. Парите не са всичко. Трябва да преживяваш, да се бориш, да гледаш, да се радваш...” И тогава Невена почти стана от инвалидната количка. Тази пиеса играехме с такава любов и като свършваше, съжалявах, че няма продължение. И сякаш Невена беше разбрала как е минал животът й.
- Вие сте класически възпитаник. Имате ли любимо място в Рим?
- Била съм там няколко пъти, за съжаление - все по няколко дни, но цяла Италия ми е любима. Рим е един огромен музей, не можеш да му се наситиш. Там никога не съм се уморявала, препускала съм като луда, ако ще да сложа два чифта очила, за да гледам. Като отида на такова място, винаги се връщам назад в годините. Причината да уча класическа филология беше баща ми, той мечтаеше да стана археолог. Не че не ми вървеше, но я учех насила. Мечтата ми беше театърът, може би заради войната между мен и баща ми. Сега си мисля, че не е по-малко изкуство да откриваш древни светове.
- Това звучи като съжаление...
- Много често съжалявам, особено като чета за големи разкрития. Недей, я каква артистка стана, ме успокояват. Ама
аз не съм доволна от себе си.
Така се завъртяха нещата. Може да имам голяма популярност и слава, но това не ми е достатъчно. Има много неща, които ми липсват, но не зависеха от мене.
- Със сигурност амплоато ви на комедийна актриса ви направи толкова популярна?
- Аз съм човек, в когото сатирата е заложена. Майка ми все викаше, че съм проклета и лоша и това според нея се дължало на родството ми със Славейковци. Изкараха ме внучка на Петко Славейков, но това не е така. Имаме някакво родство - моят баща е израсъл в Трявна, но това е много далечно. Макар че ме ласкае, нали той започва да европеизира нашата литература…
- Докато във Варна тече поредният фестивал “Любовта е лудост”, вие отклонявате вниманието от родните звезди с присъствието си на сцената на театър-кино “Българан”. Значи сте в блестяща форма?
- Аз съм фаталист. Ако кажа, че съм добре, ми се случва нещо лошо. Средно, средно казвам. Все ще се намери нещо да засенчи хубавата форма. И това не е заради годините.
Пет пари не давам на колко години съм.
По-добре да съм ги направила, отколкото да не съм ги направила. Има хора, които си отидоха на 30. Иначе за всеки влак си има пътници. Камен Донев ме покани да му “подсказвам” в неговия моноспектакъл, който продължава да е хит – “Възгледите на един учител за народното творчество”. Това беше - така да се каже - за загрявка. Всъщност с Дидо Мачев и Жанет Йовчева играхме най-новата си комедия „Лудории в Париж”.
- Заобиколена сте с млади колеги и на снимачната площадка на „Столичани в повече” и по театралните сцени. Откога обаче ви наричат “како”?
- Не защото съм дърта... Весела история. С Парцалев бяхме в Асеновград. Прибираме се късно през нощта и изскача един мъж с брада. “Како, како... - започва да ни гони, - аз съм Гошо”. Бях евакуирана там и само той ми уйдисваше на акъла. Тогава още беше жив мъжът ми Нейчо Попов и Гошо ме пита: “Какво прави калеко?” Та оттогава съм како.
- Нищо, че сега играете баба, вие сте от щастливките, които са много харесвани от мъжете – в новите серии пак се сдобивате с гадже – Калоянчев.
- Абе, появява се един Георги - в миналото изгора на баба Марийка, и пак се заплита една любов...
С Калоянчев май ни върви на стари години да играем любовници.
Тръгна от пиесата “Вчерашни целувки” на Юрий Дачев. Там му казвам: “Ни ти да си жив, ни аз да съм умряла”.
- Нямате ли желание да махнете с ръка, да зарежете пътувания, филми и спектакли и да се отдадете на спокоен живот?
- Като навърших 80, си мислех, че оттук нататък ще играя само малки епизодични роли. То пък като тръгнаха едни турнета, пиеси... Слава Богу, моето време не е минало напразно! А има хора на моите години, за които всичко е било напразно, и това е ужасно...
Едно интервю на Люси КРУМОВА
ДОСИЕ
• Стоянка Мутафова, която на 2 февруари 2012 ще отпразнува 90-ия си рожден ден, за пръв път среща Нейчо Повов в Народния театър, където тя започва кариерата си, а той е студент във ВИТИЗ, три години и половина по-млад от нея, и участва в същата постановка. Любовта им обаче пламва по-късно, когато двамата влизат в трупата на новосъздадения Сатиричен театър. Но преди да се хвърли в обятията му, тя трябва да преодолее две доста сериозни препятствия. Първото е, че по това време ходи с Лео Конфорти и връзката им е пред брак. Второто е, че Нейчо е женен и има дете. Е, и тя има дъщеря, но за разлика от него е официално разведена, докато той тепърва ще има да се колебае да предприема ли такава рискована стъпка.
• Междувременно за връзката им научава и съпругата на Нейчо - Ана, и отива да плаче при директора на театъра Стефан Сърчаджиев. Последва крайно неприятен разговор между него и Мутафова. Без много заобикалки той я предупреждава, че ще я уволни, ако разведе Нейчо. Стояна обаче, каквато си е устата, не му остава длъжна: "А теб не те ли разведоха? Леда Тасева те разведе с три деца!". От своя страна министърът на културата Иван Башев извиква на разговор Нейчо, за да го мъмри. Той обаче отсича: “Аз улиците ще мета, но ще се оженя за Стояна!”
• В самия театър двамата “прелюбодейци” откриват стаичка, забутана на втория етаж и използвана за склад. Докато върви спектакълът и още не е на сцената, Стояна се спуска по стълбите, оглежда се да не я види някой и нахълтва в стаичката, където вече я чака Нейчо. Там тя се хвърля в обятията му и двамата започват лудо да се целуват. Като идва време да излезе на сцената, тя тичешком изминава обратния път, изиграва ролята си и с нетърпение очаква момента, когато пак ще се озове зад кулисите и ще побегне пак по стълбите, за да иде в тайната стаичка.
• Калоянчев твърди, че пръв усетил, че между Стояна и Попов "има нещо по-така". Веднъж пътували заедно във влак. Той спял на горното легло в кушет-вагона, Нейчо - на долното. По едно време Калата се събудил от шумове и що да види - Стояна лежи до Нейчо. "Тоя май ни видя", пошушнал любовникът. Тя отговорила: "Нищо бе, ще му кажем, че е сънувал." И Калата "сънувал", докато всички научили.
• Днес, след толкова години, Мутафова не крие, че за да поддържа конфликтите в семейството на Нейчо, да го накара да се разведе и да го има до себе си, използвала какви ли не хитри номера. Единият от тях бил да натрие парфюма си по яката на палтото му, та като се прибере вкъщи, жена му веднага да разбере, че е бил с нея. Горкият Нейчо не можел да се усети, тъй като имал проблеми с обонянието си след удар по носа.
• Мутафова твърди, че толкова години след смъртта на Нейчо още не се е съвзела. “Три месеца след смъртта му не забелязвах никого, включително и дъщеря си - разказва в книгата си Мутафова. - Всяка се беше свряла в единия ъгъл на апартамента като куче, кучето и то се беше свряло в свой ъгъл. Сякаш нахлулата пустота в този дом, одухотворяван от Нейчовото присъствие, ни беше запратила по кьошетата. Тия три месеца плуват за мен в неяснота. Само болката помня. Още я има."
• Преди да се ожени за Нейчо Попов, Мутафова е имала брак с култовия чешки режисьор Роберт Роснер. Тогава тя била на 23 години, а той - на 51. Причината за раздялата е, че съпругът й често пътувал, а в това време жена му се късала от носталгия по родината.
• Вторият й брак се оказал пълна катастрофа. Съпругът й Леонид Грубешлиев - журналист и преводач, е млад, красив, но вятърничав, комарджия и пияница - така го описва Стояна. Живели заедно 7 години, след което започнали много кавги и разправии. Накрая разбрали, че тая няма да я бъде, и се разделили. От този брак останало все пак едно хубаво нещо - единствената дъщеря на актрисата, Мария Грубешлиева, кръстена на свекървата.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
