Изчезването на Агата Кристи през зимата на 1926 г. е една от неразрешените мистерии на миналия век. В „Талант за убийство“ Андрю Уилсън преразказва събитията от реалната случка, опирайки се на исторически факти, като запълва неизвестните с помощта на собствения си талант и въображение.

Един декемврийски ден Агата Кристи е блъсната към релсите на лондонското метро. Спасена е от непознат, информиран за най-интимните тайни на писателката. Той шантажира Агата и я въвлича в коварен план, който ще преобърне живота й завинаги.

Вие, госпожо Кристи, ще извършите убийство. Но преди това ще изчезнете.
Да пишеш за убийства – е едно, а да станеш съучастник в такова – е съвсем друго. Агата трябва да разчита на хитрост и находчивост, за да попречи на изнудвача, който иска да се възползва от познанията й, за да извърши перфектното престъпление.
 
Андрю Уилсън е автор и журналист, носител на множество награди. Работил е  в различни вестници и списания, сред които са Sunday Times, Observer, Daily Mail, Evening Standard, Independent, Smithsonian и Washington Post.
 



Бележка на редактора
 
Агата Кристи никога не коментира изчезването си през зимата на 1926 година, затова то остава една от най-големите загадки на нашето време.
          Когато за първи път й споменах идеята за тази книга, тя я прие с разбираема неохота. Все пак се съгласи да отговори на въпросите ми, при условие че произведението, което ще напиша, няма да се публикува поне четиресет години след смъртта й. Аз инструктирах адвокатите си да се погрижат за спазването на това изискване.
          Трябва да призная, че е странно да видя самия себе си като герой на страниците на този роман. Моята роля в историята беше съвсем незначителна и съм се опитал да не се набивам на очи. Това несъмнено е историята на госпожа Кристи и затова е представена предимно през нейните очи, а не през моя поглед.
          Освен с госпожа Кристи, се постарах да разговарям с колкото се може повече от действителните участници в събитията, за да си изградя представа за общата картина. Нито аз, нито госпожа Кристи сме свидетели на всичко случило се, така че, вместо да пропусна нещо важно, реших да призова на помощ въображението си и да възстановя някои сцени.
          Посвещавам тази книга на хората, които не оцеляха след онези единайсет мрачни дни на декември 1926 година. Нека почиват в мир.