И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ – страдалец! – полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм.

Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение...
 
За деветте години на своето царуване – бляскавите и трагични години на Балканските войни – от мащеха на височайшите сираци царица Елеонора се превръща в Майка на Отечеството. Световната преса я нарича „Коронованият ангел на България“.
Последното й желание е изпълнено: погребана е в святата българска земя, до стената на Боянската църква, която лично бе спасила от разрушаване и така я бе подарила на поколенията и на света.
 


 
 
За автора


Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“ („Хермес“, 2021 г.).

Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“.

Живее и работи в Търговище.
 
 
 
Откъс
 
ХРОНИКА
 
Преди минути е настъпила съдбоносната за България 1908 година.
„С Вас, чрез Вас и винаги след Вас!“ – вдига тост за княз Фердинанд водачът на демократите Александър Малинов.
Всички присъстващи на новогодишния бал в Голямата зала на Двореца ръкопляскат.
Негово Царско Височество е очарован.
По-късно – в „Съвети към сина“ Князът – вече абдикирал цар – ще нарече речта на Малинов лигава, а пожеланията му – сганареловски* глупости.
На 16 януари 1908 година обаче монархът възлага на същия този Сганарел да състави и оглави поредното българско правителство.
 
Само ден по-късно европейската преса обявява годежа на княз Фердинанд I Български с Нейно Височество принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц от малкото немско княжество Ройс, едно от онези някогашни градове-графства, които европейската дипломация нарича „второразредни величини“.

Вестта отеква и в България.
В последните дни на февруари в Кобург и Гера е отпразнувана сватбата.
Българските вестници, неизвестно защо, описват новата княгиня като доскорошна вдовица, без дори да намекват за името и националността на покойния й уж съпруг.
Фердинанд e на четиресет и седем години, Елеонора – на четиресет и осем. На личния й герб е изписан девизът й – „Вярност и постоянство“.

Най-малко от всички за чужденката знаят княжеските сираци.
Информацията около бракосъчетанията и личността на втората княгиня от Третото българско царство е оскъдна.
Столичното обществото тъне в сдържано очакване.
В селска България обаче събитието се разказва и украсява като романтична приказка.
И никой, дори самата принцеса Елеонора, не предполага, че за девет години царуване тя ще се превърне от мащеха на княжеските деца в Майка на отечеството.
С какво ни възмездява съдбата, когато ни е лишила от любов?
 
*Сганарел - герой на Жан-Батист Молиер от комедията „Брак по принуда“. – Б. р.