"Народният театър – обичан от своята публика, но и Народният театър – място за творчески проекти, свобода на духа и таланта и екип, който работи с тази мисия", пише във Фейсбук Велислава Кръстева. 

Един „виновник“ за цялата тази история се казва Васил Василев. Директорът. Човекът, който преди около 6 месеца си спечели конкурса за позицията пред авторитетно 14-членно жури. Публично стриймван и обсъждан. Млад и амбициозен, един от редките талантливи мениджъри в сферата на културата. Лидер с мечта – да даде на артистите от трупата на Народния театър всичко, което е по силите му, за да творят и да се чувстват свободни. Да покани режисьорите, които не са били част от трупата предходните години. Да върне Александър Морфов от творческо изгнание (първо в Плевен, докато беше директор там, а веднага след това и в Народния театър), да даде на Явор Гърдев заслуженото му място в режисьорския триумвират, да отвори за Захари Карабашлиев вратите на кабинета на Лилиев като символ и да разпореди за него да бъде столът на Вазов.

Да сформира всички служби и екипи, които трябва да осигурят на творците полето на техните идеи, въображения, експерименти и търсения.

Да преведе Народния театър в дигиталното време чрез всички модерни способи за това.

Да обикаля от покрива до подземията на сценичната механизация, за да се увери, че всичко е както трябва, да намери проблемните зони, да разреши конкретни казуси. Неща, които са твърде далеч от вниманието и погледите и на публики, и на творци.

Да покани млади хора в тези служби, включително в Международен отдел и Връзки с обществеността.

За да повтаря на всяка оперативка на въпросните служби, че иска да се осигури всичко за творците, че иска нашите звезди да са свободни и щастливи, обгрижени и обичани.

Да зададе такова темпо на цялата структура, че да ври и кипи – всеки ден минимум по две представления, нови сценични пространства, изникващи на неочаквани места, театрални предизвикателства. Без нито за миг да влезе в полето на творците-режисьори, освен за да им съдейства за нещо.

Да са му отворени вратите за всички – от портиерите, до най-великите имена. Да тича с рози из гримьорните преди премиера, за да поздрави артистите и да им пожелае „на добър час“. Да вдига телефона на всеки, който го потърси, независимо за какво. Абсолютно на всеки.

Да посрещне всяка интрига, всеки удар под кръста с лека усмивка и да каже, че ще потърси решение. И той ще го намери, бъдете сигурни.

Защо разказвам всичко това?

Защото този Директор бе подложен на тежък натиск и то не за резултати и показатели, не за нещо несвършено или свършено, дадено или недадено. А заради личностни, маскирани като „морални“ съображения. От най-обгрижените творци!? От най-политическата фигура в сферата на културата – служебният министър Минеков. Който, видите ли, не приемал един или друг член в екипа на Василев, та затова смятал да го спука от проверки, та да го принуди да ги махне.

Васил Василев не си е тръгвал провален от театър, вярвам, че няма и да си тръгне. Васил Василев ще успее, тъй като знае как да случва нещата и знае нещо много важно – че здравият градеж се прави с екип.

Що се отнася до мен, смятам да променя традиционния си професионален модел (ПР-ът да не говори, а да прави), защото съм достатъчно опитна, за да знам, че непроменими модели не съществуват, а всичко трябва да е динамично като времето. Ще говоря и ще пиша. За работата в Народния театър, за чудесните хора, които публиката не познава, а те са гръбнака на тази стара къща. За тези хора, които посрещат и обгрижват артистите и творците и които заобичах от сърце.

И още нещо, което искам да подчертая – НЕ СЪМ ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук