Йосиф Сърчаджиев с покъртителен разказ за Ламбо: Бях в пелени след инсулт, а той...
Между нас нямаше актьорска ревност и съревнование. Всичко беше веселба
Този спомен за приятелството си със Стефан Данаилов разказа пред Нова телевизия големият Йосиф Сърчаджиев.
"Между нас нямаше актьорска ревност и съревнование. Всичко беше веселба. Театърът беше нещо, което минава и заминава", каза Сърчаджиев.
"Днес в театъра има много простотия. Жълта простотия. Това е свързано с климата в цяла България", добави той.
Сърчаджиев си спомни, че няма значение колко различни са били, двамата винаги са се подкрепяли. Той припомни, че е получил инсулт, но въпреки всичко Ламбо е бил до него:
"Бях в пелени, но Стефан идваше при мен в болницата, за да ми дава кураж", каза той
"Последно го видях пролетта на улицата. Говорихме си за днешното време. И двамата разбрахме, че няма да се разберем и е по-добре да си говорим за изкуство", спомни си Сърчаджиев.
"Питах го как работи със студентите, а той каза, че му е мъчително, защото не може да работи както трябва. Нямал нужната енергия вече. Каза ми, че вече не може някои неща", добави той.
"Преди няколко месеца му се обадих по телефона, защото знаех, че е болен и трябва да му кажа няколко думи. Почти плачех и му казах, че театърът загива и всичко е срещу нас", поде Сърчаджиев.
"Той ми каза "Приятелю, знаеш ли, ние сме ангели, а около нас има много дяволи. Те обаче се ужасяват от нас. Ние сме ангели, помни, давай, смело!"", спомни си той.
"С него си тръгна една енигма, една тайна. Нещо красиво", каза артистът.
На въпрос, ако можеше да му каже нещо за последно, какво би било то, Сърчаджиев отвърна:
"В театъра, когато има премиера или престъпление, казваш на останалите "Добър час". Това бих му казал и сега - "Добър час към там, където е красотата"", каза той.
"Там е красиво, топло и нежно. На мен ми казаха обаче да се върна обратно и аз се върнах", каза той.
Последвайте ни