Забележителни творби и виртуозен цигулар сътвориха истински празник

Богатата програма на ХI Европейски музикален фестивал ще продължи до 2 юли т.г. в София, Варна и Пловдив

Концертът на световноизвестния цигулар Шломо Минц в зала „България” в София бе и със сигурност и ще остане един от най-високите върхове на ХI Европейски музикален фестивал, утвърдил се вече като една от най-мащабните прояви в културния календар на столицата.

Впрочем трудно би било този концерт да не се превърне в ярко музикално събитие. Достатъчен е и бегъл поглед върху неговата програма- знаменития концерт за цигулка и оркестър на Лудвиг ван Бетовен и симфония № 1 на Йоханес Брамс. Като прибавим и виртуозното изпълнение на всепризнатия „майстор на лъка и цигулката” Шломо Минц, заменил ги през втората част за Брамс с диригентската палка, то гаранцията за триумфа е почти пълна.

Този концерт е единственият за цигулка, композиран от „титана от Бон”, но пък в замяна на това какъв блестящ концерт! В него Бетовен е така нежен и лиричен, едновре-менно дълбок и завладяващо мелодичен. Концертът е смятан първоначално за „неизсвиряем”, но не, разбира се, когато на подиума е изпълнител от ранга на руския евреин Шломо Минц. Роден в Москва, но изселил се с родителите си в Израел още когато е на две годинки, за да се изправи като солист пред симфоничен оркестър само на 11 години и да дебютира в Карнеги хол (Ню Йорк) едва 16-годишен. Шломо Минц смая, а накрая изправи и на крака, публиката в пръскащата се по шевовете си зала „България” със съвършената си техника, но и със страхотното си артистично чувство. Той преодоля-ваше без каквото и да е видимо усилие, просто като на шега, и най-трудните технически пасажи, вкл. каденцата (б.а.- свободна импровизаторска част с виртуозен характер) на Фриц Крайслер. Поради краткото време, за което е трябвало да завърши през 1806 г. своята творба Бетовен не е имал време да композира собствена каденца и често към концерта се свири именно тази на прочутия навремето австрийски цигулар и композитор. Богатият и звучен тон на близо четиривековната цигулка „Гуарнери” също много допринесе прочувственото изпълнение на Минц да достигне и до най-отдалеченото кътче на зала „България”.

Втората част на този истински музикален празник – симфония № 1 на Й. Брамс, даде възможност не само на Шломо Минц да се изяви и като диригент, но и на Класик ФМ оркестъра да изяви своя постоянен и видим напредък като ансамбъл. Творбата на родения в Хамбург крупен представител на романтизма в музиката беше чудесен „материал” и в това отношение. Макар и първи опит на Брамс в този жанр, той я компо-зира вече на зряла възраст (43-годишен) и е изключително силна с музикалните си идеи и изразни средства. Неслучайно я наричат „Десетата симфония на Бетовен”. С нея Йоханес Брамс окончателно затвърдява славата си на най-достойния музикален наследник на гениалния Бетовен, който впрочем винаги е бил неговият кумир.

Младите инструменталисти от оркестъра свириха отново с присъщите им ентусиазъм и настроение, като Първата симфония на Брамс постави на сериозно изпитание (издържа го с чест) особено духовата секция на оркестъра. Трябва веднага да изтъкнем, че този млад състав, създаден едва през 2002 г., има благодарение на организаторите от „Кантус Фирмус” шанса и удоволствието да свири в рамките на Европейския музикален фестивал и извън него със „звезди” като: Максим Венгеров и Пинкас Цукерман, Найджъл Кенеди и Миша Майски, Гидон Кремер и сега Шломо Минц, и др. Тези творчески срещи амбицират младите музиканти, дават им направо криле да се усъвършенстват постоянно.

Единадесето издание на Европейския музикален фестивал (ЕМФ) отново привлича на концертните подиуми в София, Варна и Пловдив прочути имена от светов-ната сцена и най-добрите български изпълнители на класическа музика, като напр. пианиста Людмил Ангелов, цигуларите Мила Георгиева и Васко Василев и др. Такава е била концепцията на този форум от създаването му през 2000 г. до ден-днешен и затова сме слушали и аплодирали именити артисти от над 20 страни от 4 континента – Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Целта е да почувстваме (по думите на президента на ЕМФ Васил Димитров) „липсата на граници, която музиката носи в себе си”. Богатата програма на 11-ия фестивал, включваща симфонични и камерни концерти, танцови спектакли, хорови концерти и др., ще продължи до 2 юли 2011 г.

Тази седмица, на 26 април (вторник) от 19.00 ч. във Варненската опера и на 29 април (петък) от 19.30 ч. в зала „България” ни очакват нови празници . Прославилата България по света Мила Георгиева ще свири чудесния концерт за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус – много трудна творба в цигулковата литература, а във втората част Григор Паликаров ще дирижира Класик ФМ оркестър и за симфония в ре минор от Цезар Франк.

Борислав КОСТУРКОВ