Завладяващата магия на танца

Два танцови спектакъла разтърсиха и в прекия и в преносния смисъл на думата наскоро зала 1 на НДК – «Забравени» на Нешка Робева и нейната трупа «Нешънъл арт» и шоуто Lord of the Dance на световноизвестния ирландец Майкъл Флетли.

Бързоногите танцьори от двете чудесни великолепни трупи буквално разтресоха при динамичните танци просторната сцена. На моменти наистина трудно можеха да се проследят всички стъпки и шеметни движения на светкавичните им крака. До сърцата на хилядите ентусиазирани зрители достигнаха обаче и вибрациите на чувствата и посланията (особено при "Забравени"), излъчвани от сцената чрез магията на танца.

"Забравени" следва да се види от всеки българин, който тачи родното. Спектакълът, подготвен от Нешка Робева послучай 135-ата годишнина от Априлското въстание, носи в себе си невероятен патриотичен заряд. В него са "навързани" много умело различни периоди и важни събития от историята на България – падането ни под османско робство, насилствено потурчване на част от населението и поругаване на български девойки, Априлското въстание и „пиянството на един народ”, жестокото потушаване на въстанието, възкръсналата надежда за свобода.

За да изразят по художествен начин и максимално въздействащо саможертвата на героите пред олтара на свободата, преклонението пред техния подвиг, авторите на „Забравени” са втъкали в „тъканта” на танца освен прекрасната музика на формацията „Исихия” (мотиви от българския фолклор и църковно-славянски песнопения) , също и силата на художественото слово.

Известната актриса Джуни Александрова прочувствено чете писма на Левски и Каблешков, рецитира вдъхновено шедьоври на Ботев и Вазов. Така тя от една страна въвежда публиката към отделните епизоди на спектакъла, а от друга – като хора в древногръцките трагедии коментира действието. В същото време момичетата и момчетата на Нешка изграждат много добър мизансцен. Те ту застиват като статуи, ту са динамични. Изобщо „Забравени” се отличава от всички досегашни спектакли на „Нешънъл арт” както с използването на художественото слово, така и с особената хореография.

Този път тя включва танци само от българския фолклор и балетни етюди. Мога да кажа, че хореографията на Нешка Робева в този спектакъл може да се сравни по сила и внушение с тази на чудесния балет „Козият рог”, поставен от проф. Петър Луканов (наскоро той навърши 80 години) по музика на Красимир Кюркчийски. Няма да бъде пресилено също да се каже, че „Забравени” е една своеобразна танцова „Епопея на забравените”. При това не само защото в майсторската рецитация на Джуни Александрова са включени доста стихове от тази перла в творчеството на Иван Вазов. Но преди всичко защото след края на спектакъла всеки от нас зрителите си отиде от залата поне малко по-патриот, по-горд от славната ни история, изобщо по-българин. Именно това бе пък и основната мисия на постановката.

Много емоции в две поредни вечери в препълнената зала 1 на НДК породи и танцовото шоу Lord of the Dance на Майкъл Флетли. Неслучайно ирланд-ската трупа е привлякла от своето раждане през 1996 г.досега вече над 50 млн. зрите-ли в 60 страни по земното кълбо, което е кръстосала на шир и длъж. Само в България бързоногите ирландци вече за 4-и път радват родната публика, като последните три пъти (2008, 2010 и 2011 г.) гастролират по покана на продуцентската компания Art BG.

Гледал съм Lord of the Dance и при трите им последни гастрола у нас и веднага мога да кажа, че тазгодишното им представление бе определено най-силното. При това не толкова заради новата им и доста по-модерна сценография – 5 екрана, на които се редуваха потънали в прословутото „ирландско зелено” заоблени хълмове и пасища с островърхи скали и фиорди над бучащото море и други природни красоти на Ирландия, или заради впечатляващите светлинни и пироефекти.

Просто сюжетът на този спектакъл бе доста по-интересен и благодатен за разгръщане на по-смислена и драматична хореография. Той се основава на старинни келтски легенди. Като червена нишка през тях минава борбата между Доброто и Злото, между силите на светлината и тъмнината, а във фокуса на това противопоставяне се оказва ...малкият шут музикант.

Острият конфликт намира израз в истински фойерверк от динамични танци – от класически ирландски „степ” до вихрени модерни импровизации. Кулминацията на спектакъла е решаващото сражение между воините на Доброто, предвождани от своя лидер (в ролята Дейвид Маккейб) и на Злото начело със Золтан Папп. Ефектът на битката (мъжката група впрочем е по-силната част от Lord of the Dance) се подсилва от огнено зарево и пламтящи пожари, прожектирани върху LED екрани на мултимедията. Имал съм щастието да гледам в края на 90-те години в Берлин самия създател на трупата и шоуто Майкъл Флетли в ролята на водача на „добрите”. Дейвид Маккейб е също чудесен танцьор – пластичен и елегантен, но Майкъл Флетли, макар и още тогава вече леко понатежал, просто изпълваше сцената, излъчваше силна артистичност и обаяние. Към 30-ината танцьори на сцената шоуто в София и сега допълваха две цигуларки „фидлърз” и певица, изпълняваща ирландски балади с глас и визия, напомнящи ни за Сара Брайтман, екссъпругата на сър Ендрю Лойд Уебър, този „Верди на ХХ век”.

Впрочем танците за Lord of the Dance не секнаха и след падането на завесата в НДК. Познавайки вече добре купонджийския нрав на ирландците, далновидните организатори на гастрола от Art BG им бяха уредили „афтър-парти” в пиано бар „Ретро” на техния „Витоша Парк хотел” с представители на български клубове за ирландски танци. Нашенци направо събраха очите на гостите с темпераментното и прецизно изпълнение на ирландски танци, а сънародниците на Бърнард Шоу се оказаха по-общителни и от българите. Коцето (Калки) им изпя няколко песни на по-правилен английски и от техния.

Впрочем домакините от Art BG изненадаха хората на Майкъл Флетли и миналата година при турнето им в 4 наши града с изпълнения на български народни танци. Сърцата на ирландците тогава не издържаха на неравноделните тактове и ...гроздовата и бързо-бързо се хванаха на хорото. В такава обстановка нищо чудно преговорите за гастрол на Lord of the Dance и догодина бързо да завършат положително.

Още по-скоро впрочем ще видим отново прекрасните момичета и момчета на Нешка Робева. На 13 декември т.г. отново в зала 1 на НДК от 19.00 ч. „Нешънъл арт” ще отбележи 11 години сценична дейност с много богат и разнообразен танцов спектакъл под името „Среща в „Споменът”.

Борислав КОСТУРКОВ