Попълнете търсена ключова дума или фраза

Ажда Чаушева: Не мога да живея далеч от България!

https://blitz.bg/layfstayl/azhda-chausheva-ne-moga-da-zhiveya-dalech-ot-blgariya_news477965.html Blitz.bg

Издържах едва 5 месеца в Истанбул

София, България 09 Ян. 2017, 12:20 3915 прочита 0 коментара
Младата певица Ажда Чаушева е дъщеря на музикалната легенда Мустафа Чаушев. В превод името й Ажда означава „капка”, „утринна роса”, което идеално пасва на вида и характера й. Ажда е една голяма усмивка, която е почти невъзможно да не провокира добро настроение. Тя пее от малка. Стъпва на сцената едва двегодишна заедно с баща си. А днес е пленителна млада певица със свой собствен почерк и заряд. В първите дни на 2017-а говорим с Ажда с много настроение – откровено и без спестени емоции.
- Ажда, в края на миналата година ти започна да се занимаваш много активно с благотворителни инициативи. Как се отключи желанието в теб? 
- Всичко започна на 22 ноември, когато аз и баща ми, заедно с други артисти, се включихме в благотворителния концерт под надслов „Надежда за Надежда” в Бургас. Приемайки поканата, все още не знаехме подробности за здравословното състояние на учителката Надежда Райкова, дори не я и познавахме. Докато изчаквах реда си в гримьорната обаче, станах свидетел на потресаваща случка. Двама от колегите я „отписаха”, защото чуха, че болестта е в напреднал стадий. В този момент реших, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да дам по-голяма гласност на случая. Още същата вечер се включих във Фейсбук групата „Надежда за Надежда” и бях приета като четвърти администратор от другите три прекрасни момичета - Петя, Дора и Радост. Целта на този вид групи е не само да се събират пари по банков път, а и да се разиграват на търг чисто нови вещи или по-запазени такива. Не знам дали ще ми повярваш, но в друга ситуация не мога да продам и една тениска, обаче тук покупките заваляха като дъжд.


- О, не само ти вярвам, но и виждам в социалната мрежа системно тези потвърждения!
- Да, продавахме буквално за секунди парфюми, бижута, книги, мои приятели също се включиха в тези продажби. Не знам дали името ми помогна, но определено Бог беше с нас. Извън търговете много мои познати и непознати приятели от Фейсбук (не само от България, а и от чужбина) се включиха с дарения. Събрахме половината сума и Надежда е вече в Германия. Молим се за нея и продължаваме да помагаме. Но с Радост, Петя и Дорето имаме още каузи, за които се борим. Помагаме в базарите за бебе Алекс, Натали, бебе Жан, малкия Ради, Кирил Малчев, на когото предстои бъбречна трансплантация. Може би някои ще си кажат, че не можем да помогнем на всички, че държавата трябва да се намеси. Може би ще си кажат, че благотворителността се прави тихичко и на тъмно, че не се бие барабан. Аз обаче съм на друго мнение! Покрай групата на Надежда се срещнах с много добри хора. Истински, искрени и готови да помагат. Аз няма да порасна никога. Детето в мен вярва в доброто. И искам да благодаря на всички, които се включиха и продължават да помагат за нашите каузи. Българинът е с добро сърце и го доказва.

Чудеса не се случват само по Коледа

А моето чудо са Петя, Радост и Дорето - три изключително добри същества и мои приятелки завинаги! И всеки може да направи едно чудо, дори с един смс за тези дечица, защото никой не е застрахован, а доброто винаги се връща!

- С баща ти често пътувате до Турция, а ситуацията там напоследък, а и по целия свят е доста тревожна. Улавяш ли страх в себе си?
- Тероризмът има грозно лице и няма да спра да го повтарям. Той взе жертви не само в Европа - Франция, Германия, Белгия, но и по целия свят. В Турция след преврата, на който бях свидетел, също продължават да се случват подобни атаки. Но терорът има една цел и той е да породи страх. Ние често пътуваме до Турция - по работа или просто да видим роднините си. Спокойно е и се чувстваме добре. Аз не се страхувам. Но ми е мъчно. Мъчно ми е и за войната в Сирия.

Няма да забравя картината на дете, което извадиха от руините в град Алепо

Виждаше се само главичката му. Помня и един старец, който крещеше, че нямат домове, че са гладни и искат помощ. В такива моменти си мисля, че ние, хората, не сме достатъчно благодарни за всичко, което притежаваме. Колкото и тривиално да звучи - всички, без значение на етнос, култура, сексуална ориентация и вероизповедание, сме еднакви пред Бога. Моля се да има мир през 2017-а. Моля се за здраве на семейството ми и всички мои близки. Моля се за една по-добра България!

- Ще те върна мъничко назад във времето – помниш ли първото си стъпване на сцената?
- Аз излязох за първи път на сцената, когато бях на 2 годинки. Стоях до баща ми и само си отварях синхронно устата. Това предизвикало голям фурор в публиката. Представи си как баща ми държи на сцената една малка принцеса с голяма рокля и лачени червени обувки. Но иначе първият ми съзнателен сериозен старт в музиката е записът ми през 1995 г. на песента „Шоколади, бонбони” в Ямбол, в студиото на Красимир Христов от оркестър „Кристал”. 


Ажда с баща си Мустафа Чаушев

- А не ти ли е минавала мисълта да живееш и твориш в Турция?
- Минавала ми е, разбира се, но... аз не мога да живея далеч от България! Аз си обичам родината, родена съм тук, моите приятели са тук, семейството ми. През 2003 г., когато завърших Музикалното училище в Бургас, заминах за Истанбул, за да уча. Но издържах едва 5 месеца! Защото просто не можах да свикна с начина им на живот. Там си чужденец, не си си на мястото. 

- Имаш много силна връзка с майка си Лейла. Но си ми споделяла, че всъщност се чувстваш така, сякаш имаш две майки!?
- Да, така беше. Аз наистина имам страшно силна връзка с майка ми. Много я обичам! Тя ми е най-добрият съветник, най-добрият приятел. Що се отнася до втората ми майка – това всъщност е най-добрата приятелка на майка ми - Лили. Тя винаги е била и в хубави, и в много трудни моменти до мен. Затова много я обичам. Тя например често ми пали свещ за здраве.

- Имаш татуирано името на майка си на китката на лявата си ръка. И закодирано много силно послание, нали така?
- Да. Точно така. Преди време мама се разболя от диабет и аз го преживях много трудно. Затова направих и тази татуировка, като жест към нея.

- И тя го е приела емоционално, сигурна съм...

- Да, така е. И сега иска тя да си татуира моето име. Да ми върне жеста... 

- Майка ти сега добре ли е?
- Да, всичко е наред. Много хора се разболяват от диабет, просто аз ги преживявам тези неща по-тежко, емоционално. Аз съм и едно дете - нямам нито брат, нито сестра, и моето семейство за мен е всичко. И просто не искам да си представям момента, в който един ден няма да бъдат до мен! 

- Знам, че като малка си се възхищавала на някои от колегите на баща си. Какво те е впечатлявало най-много?
- Познавам почти всичките колеги на баща ми, защото съм израснала по заведения и по зали. Пътували сме много с майка ми – до 7-годишна възраст, докато не започнах училище. Но един от хората, които си спомням и които много ми липсват - това е Боян Иванов. Той си отиде, а беше невероятен сладур! Аз даже не искам и в минало време да говоря за него... Пееше ми едни много весели, смешни песни. Била съм малка, фъстък на 4-5 години. Страхотен човек! Спомням си как ни идваше на гости в Бургас и готвеха двамата с мама – защото тя е страхотен кулинар. Спомням си и всичките си срещи с Лили Иванова. Много я харесвам. И просто си пожелах, когато бях на концерта й в зала „Арена Армеец”: „Дано един ден и аз напълня тази зала. Дано имам нейните успехи...”. Това са мечти, разбира се. Тя е просто уникална! Само като я погледнеш – и като визия, и като начин на поведение, да не говорим за гласа... там няма какво да се каже. Пред фактите и боговете мълчат! 

- Наистина пред фактите и боговете мълчат, но се оказва, че в България има критици на Лили Иванова, които съвсем не си държат езика зад зъбите?!
- На критиците мога да кажа само да се скрият някъде. Няма друга такава звезда от нейната величина в България. Ако някой иска да каже нещо, по-добре е да не го прави, а

да поноси куфарите й. Поне ще свърши нещо полезно

Тя е не само талант, финес и глас. Тя е харизма, добър човек и аз съм щастлива, че я познавам и съм имала възможност да контактувам с нея. Прекланям се пред нейното изкуство.

- Имаш дует с Четин Казак, а той, да не забравяме, е все пак преди всичко депутат, не певец... Каква е историята?
- Да, за това малко се знае. Той има брат-близнак и двамата са доста музикални. Познават се с баща ми още от едно време, преди още аз да се родя. Знаят песните му наизуст. Събирали сме се по концерти и те пеят. И пеят много хубаво. И всъщност Четин от доста време насам ми подхвърляше идеята за дует и в един момент аз си казах: „Хайде, ще направим!”. Той дойде в студиото преди поредно свое пътуване и му бяха достатъчни само 20 минути, за да запише своята партия. Шашна тонрежисьора, мен и баща ми включително. 


Най-важните уроци са от баща й

„Научи ме на честност и коректност. Научи ме на точност. Когато бях по-малка, не обръщах внимание на това дали ще закъснея. Не можех да изчисля точно времето и редовно закъснявах. Татко много ми се е карал заради тази моя черта. Впоследствие разбрах колко е бил прав. Никой не би те взел насериозно, ако закъсняваш за важни срещи. В шоуто, в което участвах неотдавна в Турция, бях най-дисциплинираният участник и съм горда, че оцениха това мое качество.”


Интервю на Анелия ПОПОВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам