Дани Милев напусна Къщата на „ВИП брадър”, но се чувства победител, защото е при близките си. Звучи клиширано, но в неговия случай излиза, че е категоричен факт – особено при условие, че той бе пасивен и обран не само в Къщата, но и в реалния си живот. Музикантът твърди, че никога не е обиждал никого. Кои са обаче слабите му страни и доколко е склонен да ги признае – отговорите дава самият той в откровен разговор пред народното издание.
- Успя ли да излезеш изцяло от Къщата, чисто психически, защото обикновено след такъв тип формати е нужно малко повече време за преадаптация?
- Това за кого се отнася? (смее се) Извън майтапа аз, влизайки в тази игра, съм го направил с усещането, че светът не е Къщата и се намира извън нея, независимо какво се случва вътре. В момента съм се прибрал там, където съм бил през цялото време в мислите си. Нямам нужда от адаптация даже, защото аз, влизайки, дори да бях стоял два месеца, за мен това е нагласата.


- Обикновено, когато човек остава пасивен в ситуациите, излиза, че няма позиция, което пък може да се определи и като безхарактерност. Мнозина разчетоха това в поведението ти в Къщата. Прекалената обраност не е ли нож с две остриета в такъв формат?
- Ако повсеместното опростачване на нацията съжалявам, че казвам тази дума чрез решаване на разговорите и споровете със скандали и обиди, е правилно, то аз не споделям тази теза. За мен по-правилно е схващането, че винаги човек може да се разбере спокойно с някого, без да се вдига тон и задължително да се отправят тежки обиди. За мен обидата, изречените думи, са завинаги и не могат просто така да се хвърлят в пространството. Не може да бъде повишаван тон постоянно. Знаеш, че когато на едно дете системно му се повишава тон, следващия път, когато се наложи наистина това да се случи, то никога няма да чуе.

В моето семейство никога не се повишава тон

Решаваме ситуациите спокойно. А обида? Боже! Това е абсурд! Никой човек не заслужава да бъде обиждан. Има една задължителна граница, която възпитанието изисква, която съм създавал в себе си през годините.

- А как с една такава философия и поведенчески модел тогава се приема равнодушно поведението на шеф Петров, който е пълен антипод на всичко, което сподели?
- Мисля си, че ако човек е по сърце добър, той трябва да бъде поощрен. Истината е, че аз вложих доста сили да укротявам шеф Петров цяла седмица и това беше неуспешно. И втората седмица се оттеглих. Видях, че няма смисъл. При мен не действа принципът на агресията, а на спокойното говорене. Но аз, за разлика от него, пестя гласа си. Шеф Петров буквално преди да му сложат мисията с обета за мълчание, си беше загубил гласа, имаше проблеми с гърлото. И после като мълча няколко дни, заяви „а, оправи ми се гърлото”, а аз му реагирах с „а, добър ден” (смее се). Да, аз не споделям неговата ценностна система с изричането на обидни думи, но и не споделям ценностната система на едни момичета, които скачат и те наричат какъв ли не, скачат и те обиждат по всякакъв начин. Това е още по-възмутително! Как може една жена, няма да споменавам имена, да излезе и да избълва обидни думи?!

Пълно опростачване на нацията е това! Съжалявам!

И след това да вземем такава ситуация и да я правим повод за изказване от типа, че някой е пасивен и не показва характер.

- Кои бяха вредните провокатори в такъв случай?
- Провокаторите са постоянно. Наскоро ми направиха забележка, че не мога да казвам, че жените провокирали мъжете, защото еди- какво си… Съжалявам. Момчета, бъдете по-умни! Вие сте подведени с магията на приятните, красиви дами, които са раждали войните. Аз харесвам такива дами, но ако реша да направя нещо, това ще е единствено и само мое решение.

- Всъщност е много лесно да се говори за дискриминация не само в нейния пряк смисъл, но и в различни поведенчески проявления между хората…
- Имаше опит за много тежка дискриминация да не бъде вкаран Алфредо Торес в такава – един вид да се каже, че има различно отношение към различните по цвят. Имаше голям проблем да се говори за близначките, които биха могли да бъдат определени като различни по друг показател. А иначе няма дискриминация, когато сме някакви луди на стадиона и даваме хляб на народа за допълнително опростачване, създавайки някаква нереална среда.



- Опит за дискриминация на етническа основа бе показан на два пъти в Къщата досега – веднъж по време на конкурса за „Мис”, когато Сашка заяви, че не избирате българското, а чуждото, визирайки Енджи Касабие, и втори път, когато шеф Петров избухна отново срещу Касабие на тема дали била истинска мюсюлманка?!

- Не бих искал това да е животът на обикновения нормален българин. Не е това. Надявам се. А ако е това, значи аз живея в някакво стерилно и различно място. Може би не така стоят нещата в реалния живот, а ситуациите в Къщата се случват само там.

- Концентратът на случващото се в Къщата не е ли разпръснат и в реалния живот, но така, че не винаги да ни се набива на очи?
- Интересна мисъл, да. Има резон. Но за мен реално е това, което ми създава уют, близките ми хора, останалите ги игнорирам. Така е, светът не е това, но аз искрено се надявам, че не е и това, което се показва. Това ли вдига рейтинга? Накъде отиваме? Ако съм малко популярен човек, значи имам задължението и мисията да подавам правилната посока на хората. Иначе какво е това, което се случва, ти ми кажи…

- Манипулация на съзнание, сетива и психика с цел контрол на масата – нищо по-различно от това!
- В десетката! И това произлиза не от продуцентите в телевизията, а от едни хора, които правят едни закони, с които по-лесно се манипулират вече опростачени хора. Не е нормално. И аз трябва да се чувствам виновен, че не съм простак ли?

- Признаваш сам, че често криеш емоциите си в избора да бъдеш по-обран и пестелив откъм реакции. Но цената, която се плаща впоследствие на неизвадените емоции, е двойно по-голяма…
- А знаеш ли каква цена съм платил аз в живота си, за да се превърна в това да съм обран, възпитан, да не избухвам и да не обиждам никога никого. Аз никога не съм изрекъл обидна дума срещу никого. В думите ти има резон, но си мисля, че за себе си постъпвам правилно. През какво ли не съм минал.

Лежал съм година и половина в затвора

с обвинение, че съм осъдил държавата, че са ме оправдали, че съм взел някакви пари за това, а жена ми е била бременна през това време, пък е родила една година по-късно… Дали съм по-обран в поведението?! Ама те са ме обрали отдавна! И сега искат от мен да бъда различен, да скачам, да се бия?! Няма да стане. Искам да покажа на всички, че възпитанието е важно и че е антипод на глупостта, която се показва. Ако мога. Ако не мога – излизам на третата седмица от формата и съм щастлив, защото съм си вкъщи, в моя уют.

- Имаш ли някаква своеобразна компенсация за престоя в затвора?
- Нямам. Освен ако компенсация не е мъдростта, колкото и мазохистично да звучи, и избухването на таланта ми впоследствие, заради който станах познат на обществеността. Това е факт. В затвора си направих изводите – като те изолират без телефон, часовник, нищо, какво си казва човек тогава?! Казва си следното – ами преди 200 години, преди 300 години, имало ли е радио и телевизия, как са били хората?! Ние нормални ли сме в момента? Ние сме жертви на суетата! На всякакви глупости на нашето его! Когато Паганини е бил супервиртуоз, бързината му е била завидна, а в момента нормалните цигулари свирят по-бързо от него. И какво означава това? Че светът се е побъркал – всичко върви с бясна скорост. Песните през 70-те години са били по 5 минути, в момента са под 3 минути. Няма време.

- Каза, че виждаш в Мегз потенциалния победител в този сезон на „ВИП брадър”. Защо?
- Тя се страхува от мен. Имаше двама души, които се страхуваха много от мен – тя и Антон Стефанов. Но Мегз с лека ръка разигра няколко партии, които са много добри.

Изобщо не я подценявайте

Мегз е завършила психология в Англия и е на високо ниво – проверил съм го предварително. Всяка нейна реакция не е случайна. Тя иска да си води битката докрай и да си прави реклама. И тя го е заявявала вътре на няколко пъти.

- А кой е най-психически неподготвеният играч в Къщата?
- В никакъв случай не е шеф Петров. Бих искал да видя как ще се почувства Цуни, при положение че Мария вече я няма.

Интервю на Анелия Попова