Едва ли има друго място, за което да са се натрупали толкова противоречиви слухове – бедност, престъпност, изолация. В статистиките то често оглавява мрачни класации, а в пътеводителите почти отсъства.
И може би точно затова повечето хора го подминават с мисълта, че там няма какво да се види.
Историята му обаче е далеч по-стара и по-сложна от съвременните рейтинги. През вековете различни азиатски народи са оставяли следи тук – в езика, във вярванията, в начина на живот. Днес, ако попаднеш там без предупреждение, усещането е сякаш си прекрачил граница, без да напускаш страната си.
Пътуването не е лесно: няма удобен транспорт, няма туристическа инфраструктура, няма и усещане за сигурност, което да успокои неподготвения посетител. Но именно тази труднодостъпност е запазила мястото почти непроменено – диво, сурово и истинско, далеч от масовия туризъм.
А когато стъпиш там, страховете започват да се разсейват: хората се оказват гостоприемни, природата – поразителна, а културата – хипнотизираща. Не е чудно, че това кътче е останало извън полезрението на света… дори Хитлер не е намерил това място на картата.
