За приключенеца на две гуми Димитър Анастасов, познат с прякора Питона, няма недостижими места на света. Бургазлията е отдаден на страстта си към пътешествията с мотор и всяка година си поставя нови цели за покоряване. Екзотичните дестинации го привличат като магнит и докато жителите на Бургас, несвикнали с ниски температури дори и през зимата, с нетърпение очакват по-топли дни, смелият рокер без да се замисли се втурва в мото-приключение до края на Света, или поне до най-северната точка на Европа - Норд Кап, пише Бургас Инфо.
Ето неговият пътепис:



Планът за това пътуване беше много прост. Трябваше да прелетя от Берлин до Бургас, да си взема мотора и да покарам до Норд Кап, като навръщане се прибера в Берлин за по напряко през Прибалтийските републики и Полша. Денят е 14 юни, ситринта .Няма го малкия талон. След няколко часово търсене се сетих че оставих някакви документи на Васко. Там е. Посоката е Иделево за срещата със онази холандска откачалка Sjaak Lucassen и много други готини хора, сред които и Стефчо – моето момче.



Следващия ден бе за Трансалпина. Ферибота на Оряхово ме изчака да си сменя всичките левове и потегли. На отсрещния бряг аха да запаля и пълно с дим. Стигнах до румънската митница и докато ми проверяваха документите реших да изгася. Да видим сега ще запали ли или да се връщам. Ни стон, ни вопъл от мотора, ни нищо. Огледах хубаво стартера и намерих причината.

Предното пътувнане до Тунис, едната шпилка на стартера се скъса, защото много карам оффроуд със разхлабен стартер. След няколко часа не можах да го зацепя и се намеси местен бербер, който го зацепи (Ей там Стефчо, моето момче, какво приключение беше).

Едва сега видях, че го е зацепил погрешно и захранващия кабел се е заварил за едната шпилка. Стартера пак се е разхлабил.

След правилната сглобка пак не стана нищо. Започнаха се едни разговори - кой има същия мотор и как да стигне бързо до мен.

Румънските митничари гледаха смееха се. Като им казах за къде съм голям смях падна. Докато се чудех тръгнах по захранващия кабел и клеймата на релето беше изгоряла. Импровизирах и стана. Успокоих се и оставих румънците да сглобяват мотора, а аз бих фалшива тревога.



Стигнах Портала на Трансалпина, точно там има Лукойл, но не взимат карти, а нямах леи. Голям проблем. Викам си - от другата страна на планината ще зареждам, ако стигна. След първите завои влязох в мъгла, върнах се. Трансалпина ми бе за пръв път и исках да е както трябва. Помислих, помислих, реших че ще има и други пъти и отпраших.

Много ми хареса този проход, различен от Трансфаргашан. Официално е затворен, много адвенчър. Без маркировка, непочистен от свлачища и сняг, но все пак чисто нов асфалт. Моето мнение е, че румънците никога няма да го пуснат официално.






Както по-рано писах, в подножието от другата страна преспах на страхотно място.


На следващия ден мислех да стигна до Краков, но си бяха към 1000 километра. Не можах да ги измина. На смрачаване си взех хубава квартира във полските Татри, на 100 километра от Краков за 10 Евро.



Защо Краков, Стефчо, моето момче? Преди доста години имах гадже, което учеше задочно в Краков и много ми го хвалеше. Така и не можах да го посетя тогава. Сега някогашното ми гадже е един от най големите ми фенове и вероятно чете.



Уча се за селфи!



Нашия папа, който е родом от Краков.



Този същия ден бях решил да стигна до Берлин (800км.), да си почина и по обяд на следващия ден да се срещнем с Павлин, и да хванем ферито от Рощок до Скандинавия.







На ферито аз пих няколко ракии и си легнах на прозореца, спах прекрасно.



Пристигнахме на Шведското пристанище Трелеборг рано сутринта. Трябваше днес да сме в Норвегия. Бързо се разтоварихме и газ към Малмьо, където искахме да благодарим лично на Митака (Вещер), за помоща при плануването.



Поспряхме във Гьотеборг.



На излизане ни хвана дъжда.



Ферито до Норвегия.

 

Настанихме се в къмпинг и се сблъскахме със норвежката реалност. 20 евро за палатка, 1 евро за баня, но за 5 минути - после пак пускаш евро. За пералня, ток и интернет също се плаща.

На следващият ден сутринта отидохме до пристанището да питаме откъде да си купим карта за всички ферита, които ни предстоят до Норд Кап, но хората от билетния център не знаеха дори каде е това Норд Кап. Много са зле, но понякога им завиждам. Отказахме се, отидохме да търсим офис на мобилен оператор за интернет.

Спряхме на супермаркет да си купим пакет, както е в Европа, но не. Казаха отсреща в офиса на Теленор, там ще помогнат.

Някакво много надъхано пишлеме ни посреща „Да, ще ви дадем нет“. Половин час попълва документи и накрая казва „Дайте си социалния номер“. Трагедия, но пълна. Не можем да имаме норвежка сим карта, ако нямаме норвежки социален номер. Върнахме се на паркинга на супера и хоп - на Павлин квитанция за глоба 120 евро. Смях в залата, защото мотора е излязъл от маркираното място. Ако бяхме в отделни клетки нямаше да има глоба.



Павлин изропта, но каза че ще обжалва по интернет.

Отидохме в Мола на градчето, намерихме друг оператор и за 40 евро си купихме 2 гб. интернет без социален номер. Върнахме се на паркинга и хоп - изненада - на моя мотор квитанция като на Павлин, но за просрочено време от два часа за паркинг. Много се смях. Без притеснение. Павлин получава известия, понеже е със немски номер, но аз още нищо не съм получил и доколкото съм информиран, няма и да получа.

Стана 13 часа, а ние трябваше да минаваме 360км. за този ден. Трябва да стигнем до Лисефиорд. От сега нататък започва най истинската част от пътешествието.

Искам да ти кажа Стефчо, моето момче, че всъщност Европата не ми е от любимите дестинации и затова гледах бързо-бързо да я премина. Бил съм почти навсякъде. Като изключим Алпите, Италия и Балканите всичко друго ми е еднообразно. Затова и не очаквах много от това пътуване. Но за моя голяма радост този път не бях прав. Да, нямаше обичайните приключения (Европа, все пак), но пък тази природна красота е просто неописуема. Затова отсега нататък ще наблягам на снимките.