Понякога с думи, които звучат напълно безобидно, ние – родителите – отнемаме от децата си правото да бъдат деца. Очакваме от тях да мислят и реагират като възрастни, когато всъщност имат нужда от търпение, разбиране и сигурност. Писателката Юлия Гайнанова обръща внимание на пет често използвани фрази, които – макар и с добри намерения – могат да нанесат трайна емоционална вреда.
„Вече си голям“, „не хленчи“, „трябва да разбираш“ – подобни изрази звучат като част от доброто възпитание. Но зад тях се крият очаквания, които натоварват детето с емоционална зрялост, за която не е готово. Когато не му позволяваме да бъде объркано, чувствително или бавно, то започва да вярва, че не е достатъчно добро – и пораства с усещането, че няма право на слабост.
Родителската умора, желанието за контрол и стремежът към „удобно поведение“ често стоят зад привидно невинни думи и действия. Но именно в тези моменти, когато бързаме, съдим или настояваме, детето усеща липса на разбиране. А вместо контрол, то има нужда от ръка, която не държи здраво, а води с нежност.
Но кои са петте фрази, които отнемат детството на малчуганите, ще научите на jenata.blitz.bg
