„Без всеки може. Но без България, не може. Тя е вечна. Само че, без тези, които могат, после животът не е същият, нещо липсва: театърът, киното не са същите. Няма я тази личност, която в най-неподходящия момент, може да каже подходящите слова. Да успокои. Да има мир.” Тези думи не са казани за Джоко Росич, а от него. Произнася ги при откриването на паметната плоча на големия Георги Черкелов в родното му Хасково, пише show.blitz.bg. Преди това се извинява, че вече не вижда и затова не е могъл да напише нещо предварително. Казва това, което мисли в момента: нахвърлено, нелустросано, мъдро. Думи, които с пълна сила, се отнасят и за него.

Миналата година отбелязахме четири години от деня, в който от тумор в мозъка, след няколко операции в болницата в „Лозенец”, този свят напусна Джоко Росич. 29 февруари е още една дата, свързана на големия артист. На този ден през 1932 година той се родил в Крупан, град в бившето Кралство Югославия. Баща му е сърбин,загива млад, когато синът е само на петнадесет години, майка му е завършила педагогика в Белград. Там се запознали и от тях момчето наследява уникалния си глас. Ще дойде време, когато таксиметровите оператори и телефонистките, само след първата му дума, ще го поздравяват: Добър вечер, господин Росич.

Но далеч преди това, животът не е така щедър на радости към младока. Той е обявен за политически неблагонадежден. 

Защо е бил принуден да напусне родината си Джоко Росич и откъде е бил гонен, четете в show.blitz.bg!