Няма значение колко спокоен и печен изглежда един мъж на среща с непозната

Всякакви мисли минават през главата на всеки от тях. Някои използват сложни медитационни техники, за да избутват тези мисли на заден план, а на други просто са изписани на челото им, карайки ги да се потят обилно и да задават тъпи въпроси, като “Ъъъ, кефиш ли се на... неща?” Дори и да е гуру на увлекателните разговори или пък абсолютен психопат, тези мисли минават през главата му, а някои от тях даже си остават там.

"Ами, ако ме убие?

Това си е реално притеснение за всеки. Ами ако тя или той не е този, за когото се представя? Ами, ако е сериен убиец? Ами, ако са двама убийци? Ами, ако ни закарат някъде и ни убият и двамата докато спим? Няма как да знаем със сигурност дали си готина мацка или хладнокръвна убийца, поне докато не стигнем до пета среща.

"Ами ако тя е моят зъл брат близнак? "

Да те убият е кофти, но не толкова, колкото да стоиш на една маса с някого, с когото нямате абсолютно нищо общо. Няма нищо по-гадно от среща, на която двама души се разправят за това какви картофи трябва да се поръчат или дали е хубаво да се яде пиле и/или салата. А ако обслужването е зле, положението излиза извън контрол.

"Надявам се да ми хрумне наистина яко, за да я впечатля отраз.”

Mоже би сервитьорът ще се спъне и ще успея да уловя таблата с питиетата във въздуха без да се разлее нито капка. Може би ще ударя един тупаник на някого? Или може би ще спася бебе от удавяне? Според Гугъл Мапс наоколо няма водни басейни, но пък надеждата умира последна...

"Ами, ако не мога да я позная?”

Наистина няма лесен начин, посредством който да се приближиш до някого, да го питаш кой е и после да му кажаш, “Извинявайте, припознах се, въпреки, че реално търся някой, когото никога не съм виждал.” Разбира се, ако си от другата страна, би се досетил, че човекът просто е на среща с непозната. Обаче, когато си от другата страна, нещата отиват накъм паническа атака.

"Ами ако не дойде?“

Безплатните неща са доста яки, освен, ако не са под формата на утешителни питиета от бармана, който след 2 часа висене сам, търпеливо те е изчакал да си признаеш, че са ти вързали тенекия.

"Ами ако погрешно съм решил, че не се е появила, а просто не съм я познал?”

Това на практика престана да е проблем след 2002-ра, откакто хората започнаха да ходят с телефони навсякъде, но си стои на дневен ред като притеснение.

"Тази риза дали не е прекалено за отрепки?”

Мъжете не разполагат с безброй много опции за първа среща, освен да сложат риза с яка.

"Ами ако не й хареса ресторантът, който съм избрал?”

Tова безспорно е едно от най-основните притеснения, които стоят пред хората отиващи на първа (или може би втора) среща. Не ти ли се е случвало да отидеш на ресторант с някого, който да е толкова гаден, че чак да намразиш и човека, който те е завел там?

"А дали да не се понапия малко?”

Tова чудене минава често през главата на мъжа по време на първа среща. Да пия ли второ? Мога ли да си поръчам трето или да изчакам да видя тя какво ще направи? Или направо да тегля една майна, да си поръчам шест и да се надявам, че и тя е пияница като мен? Или пък да се отрежа и да елиминирам всеки един потенциално лош спомен?

"Леле, ами ако не ми приемат картата?”

Всички ние изпълняваме горе-долу едни и същи стъпки при отказана карта. Дори няма значение дали имаме или нямаме пари:

Казваш на сервитьора: “Днеска си работеше,”

Любезно го молиш да пробва пак.

Ако пак не работи, я инспектираш внимателно за видими дефекти.

Просто обявяваш на всеослушание: “Веднага ще се обадя в банката, като се прибера!”

Източник: Cosmopolitan.bg