Светотатството е непочтително или по-точно - оскверняващо отношение или действие спрямо свещен предмет, място или личност, свързани с религиозните вярвания на хората.

В някои случаи се използва и синонимът „кощунство“. Когато светотатството се извършва вербално, то се нарича богохулство. С особено ярки примери на светотатствено отношение към християнските светини изобилстваше животът в т.нар. „страни на реалния социализъм“, където, на практика, чрез насилие бе наложена атеистичната комунистическа теория на марксизма, пише "Марица".

Откраднатият кръст от Кръстова гора  

 

 

Всеки, който е ходил на Кръстова гора, е виждал заварката по железния кръст, поставен там от българското царско семейство - в знак на благодарност за чудотворното изцеление на княгиня Евдокия. Но не всеки е чувал поучителната история за кражбата на ​кръста от трима българи ​- баща и синове - на които им била обещана голяма сума пари от гръцки „клиент“.

Тримата откраднали светинята и за да я скрият в багажника на автомобила си, я срязали на две. На път за Гърция обаче катастрофирали тежко, като двамата младежи загинали на място. Почерненият баща проумял страшния урок и побързал да върне кръста. Подхвърлил го в един чувал заедно с кратка бележка за случилото се… 

Смърт за съсипателите на храма в Тараклия

 

 

Още по-красноречив и поучителен е случаят с оскверняването и разрушаването на храма „Св. Великомъченик Георги“ в град Тараклия. В това градче, разположено в южния край на Молдова, понастоящем живеят около 12 000 души, а повечето от тях са бесарабски българи. През 1949 година в този край имало силно земетресение и куполът на черквата получил сериозна пукнатина.

Местните комунисти използвали това като претекст и я затворили, уж поради грижа за живота на богомолците. Но пък устроили в затворения храм… шофьорско училище.

Даже ковачната била разположена в олтара. Но и това не било достатъчно ​- двата кръста на кубетата на импозантната черква продължавали да бодат очите на местния комунистически гаулайтер.

И през лятото на 1968 година другарят Попов дал разпореждане за събаряне. Първо накарал местния булдозерист, един украинец, да отиде и да я „натисне“ с мощната машина.

Но Руслан Ткаченко отвърнал със следните знаменателни думи, които още се помнят от възрастните хора в градчето: „В Индия има свещени крави, които си лежат насред улицата и никой не отива да ги безпокои. А вие ме карате да събарям черквата?! Не, ето ви булдозера, който иска, нека да събори Божия дом“… 

Тогава Попов извикал два танка от поделението в Болград. Дошли танкистите, завързали двата купола със стоманени въжета… Но се появила непредвидена нова пречка - 17 от местните богомолци влезли в храма в знак на протест против събарянето му.

За др. Попов хората и човешките животи не били важни и той викнал към танкистите: „Дърпайте!“. За щастие, командирът на групата военни се оказал разумен човек и отказал да стане съучастник в подобно масово убийство. Тогава докарали милиционери, които извлекли насила протестиращите. И най-накрая черквата била разрушена…

Но ето какво се случило после. През август екипажите на двата танка били изпратени в Чехословакия, където били избити. Живо се върнало само едно от войничетата, което съобщило скръбната и поучителна вест…

Уроците на св. Иоан Рилски за светотатниците 

 

 

Рилският манастир също е свързан с примери за кощунствено отношение към християнските светини. През 1961 година обителта е „одържавена“, монасите били прогонени, а доходоносните манастирски производствени предприятия са национализирани.

„Другарите“ посягат и на мощите на прославения рилски светец. За да не привлича богомолци в манастира, комунистите решават да изнесат раклата извън обителта. Но тогава се намесил самият св. Иоан. Накарали двама работници да натоварят тленните останки на светията на спрелия отвън пред храма камион. Но раклата не помръдвала, сякаш била пълна с олово. Повикали още двама, после дошли още помагачи. Дървеният сандък не се отместил и сантиметър! Тогава другарите се усетили, че Бог очевидно съществува. 

И още един случай от Рилската света обител. За него си спомня художничката Евгения (ще използваме това условно име по разбираеми причини - б. а.): „Тогава бяхме ученици в Художествената гимназия; беше времето на зрелия соц… Като бъдещи художници се ползвахме с известна свобода“.

По думите на Евгения, алкохолните купони били твърде чести, а някои от съучениците им пробвали и дрога. Особено чакани били десетдневните учебни практики, провеждани обикновено в живописни градове и кътчета на България.

„За една такава практика ни заведоха в Рилския манастир - спомня си Евгения. - През деня рисувахме този архитектурен шедьовър, а вечер купонясвахме…“

По някое време монасите им направили забележка, че вдигат твърде много глъчка, и младежите се изнесли на една близка полянка, в подножието на близката вековна борова гора.

„Вече не си спомням дали някой от нас е направил нещо твърде непристойно, но изведнъж откъм боровата гора към нас избухнаха пламъци! - разказва Евгения. - Изпищяхме и се разбягахме като пилци!“ 

Какво било това чудо, младежите така и не разбрали. Някои се върнали да си вземат дрехите, но на мястото нямало и следи от огън или изгоряло… Едва сега, десетилетия по-късно, художничката си дава сметка, че очевидно самият свети Иоан Рилски им е дал урок, че на свято място е редно човек да се държи подобаващо…

Кой предизвика земетресението в Стражица

 

 

За атеистите подобен въпрос, разбира се, е смешен. Но за отец Никола Чочев, тогавашния енорийски свещеник, обгрижвал християните от близкото на Стражица село Асеново, темата е изключително сериозна.

Понастоящем той е на 82 години, живее в Лясковец и се главоболи със здравословните проблеми, присъщи на тази достойна възраст. Според отец Никола за разрушителното бедствие, съборило изцяло или частично около 15 000 къщи в градеца и околните села и принудило близо 3000 души да живеят във фургони, има духовни причини.

Общоизвестен и тъжен факт е, че свещениците у нас не достигат. Още по-плачевно било положението по онова време, в края на „зрелия социализъм“. Отец Никола също не можел „да огрее“ навсякъде, транспортните връзки били лоши и се случвало да не може да отиде и да опее всички покойници, пък и властта продължавала да следи с подозрително око свещенството.

Поради тази причина жителите на село Асеново му „намерили цаката“ - клисарката, възрастна женица, намерила в храма един требник и започнала тя да „опява“ споминалите се набори. „Отчитала“ и петохлебия и въобще - замествала свещеника така, както тя разбирала нещата…

В библейската и църковна история за цели 4000 години няма ни едно свидетелство за нито един случай на женско свещенство. Изхождайки от такива позиции, отец Никола разчита като изключително светотатство „свещеническата самодейност“ на клисарката от асеновската черква.

Затова той и досега е убеден, че нейните „опела“ са прогневили Бога и са станали причина за разрушителното земетресение от 7 декември 1986 година. Да припомним, че епицентърът на труса от 5,7 степен по Рихтер бе именно в село Асеново, на 13 км под земната повърхност. Тогава рухнаха и две от стените на асеновския храм.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук