Почти четири десетилетия след аварията в Чернобил една необичайна гъба продължава да привлича вниманието на учени от цял свят. Става дума за Cladosporium sphaerospermum – тъмнопигментирана гъба, открита през 90-те години върху силно радиоактивни повърхности в помещения около разрушения четвърти реактор на атомната електроцентрала, съобщава научното списание PLOS One. Учените се надяват изследванията върху гъбата да помогнат за разработването на естествена биологична защита срещу радиация при бъдещи космически мисии.
Причината за интереса е способността на организма не само да оцелява при високи нива на йонизираща радиация, но и да показва признаци на по-активен растеж в подобна среда. Според учените ключова роля вероятно играе меланинът – тъмният пигмент, който придава характерния черен цвят на гъбата.
Изследвания, публикувани от екипа на микробиолозите Екатерина Дадачова и Артуро Касадевал, показват, че йонизиращото лъчение може да променя свойствата на меланина и да стимулира растежа на някои меланизирани гъби. Именно от тези експерименти възниква и хипотезата за т.нар. „радиосинтеза“ – предполагаем процес, при който организмът използва част от енергията на радиацията по начин, донякъде наподобяващ фотосинтезата при растенията, пише научното списание PLOS One.
Въпреки това изследователите подчертават, че засега няма категорични доказателства, че Cladosporium sphaerospermum буквално „се храни с радиация“. По-скоро съществуват данни, че йонизиращото лъчение може да влияе върху растежа и метаболизма ѝ, но точният механизъм все още не е напълно изяснен, отбелязва ScienceAlert, позовавайки се на научните публикации по темата.
Интересът към необичайния организъм се засили още повече, след като гъбата беше изследвана и на борда на Международната космическа станция. Експериментите показват, че слой от нейната биомаса може частично да намалява въздействието на космическата радиация, което поражда идеи, че подобни организми един ден биха могли да се използват като естествена биологична защита при дълги космически мисии, съобщава списание Scientific Reports на издателството Nature.
Макар много въпроси около Cladosporium sphaerospermum да остават без окончателен отговор, тя продължава да бъде един от най-необичайните организми, откривани в Чернобилската забранена зона. Именно затова учените продължават да я изучават с надеждата, че ще разкрият повече за начина, по който живите организми могат да се приспособяват към екстремни условия.
