Детските приказки, които в очите на възрастните изглеждат като филм на ужасите (СНИМКИ)

Всички възрастни с носталгия си спомнят детските приказки, които са им били разказвани като малки. През погледа на годините обаче се забелязват редица детайли, които по-скоро изглеждат като сцени от филм на ужасите, отколкото като увлекателен сюжет за малчугани, пише Дарик.

Децата често не се впечатляват от зловещите наказания за злите кралици, кървавата саморазправа с лошия вълк и хладнокръвните планове за убийство на красивите принцеси. Ето част от детските приказки, които изглеждат брутални на възрастните:

Хензел и Гретел

Детските приказки са преразказвани по много начини и често детайлите в историята се променят. В „Хензел и Гретел“ обаче сюжетната линия в повечето случаи е еднакво зловеща – мащехата на двете деца не ги обича и успява да убеди баща им да се отърват от тях. Той оставя момичето и момчето сами в гората, където те попадат в дома на зла вещица.

 

Тя на свой ред започва да ги угоява, за да надебелеят и да може да ги изяде по-сочни. Понеже недовижда, тя опипва пръстите им, за да разбере дали са достатъчно наедрели. Те я залъгват като й кост от пиле, което тя им е дала за ядене. В крайна сметка я убиват, след като я бутат в пещта, която тя е подготвила, за да ги сготви.
Синята брада

Това може би е една от най-страшните детски приказки. В нея благородник със синя брада се жени за млада жена. Той й поверява всички ключове от своя замък, като изрично й забранява да отваря една определена стая.

Съпругата не издържа на любопитството и отваря стаята, а там, окачени по стените висят телата на всички бивши жени на благородника, които той преди това е убил. Главният герой дори се опитва да ликвидира младата си съпруга, но нейните братя я спасяват.

Али Баба и 40-е разбойника

На пръв поглед историята на Али Баба изглежда сравнително кротка, но и в нея има мъчителна смърт. Главният герой се натъква пещера, в която бандити крият съкровище. Той открадва една част от него и разказва за случая на брат си, който също отива до пещерата, но по-късно е убит от бандитите. Те откриват, че именно Али Баба е откраднал съкровището им и се готвят да го убият.

Техният водач се преоблича като търговец на масло, а разбойниците се скриват в делви. Дегизирани те успяват да се промъкнат в дома на мъжа. Неговата слугиня обаче разкрива коварния план. Тя убива бандитите в делвите, като ги залива с вряло масло, а техният вожд лично пронизва с ятаган.

Малката русалка

„Малката русалка“ е една от най-потискащите приказки на Андерсен, която се разминават тотално с представената в анимационните филмчета история с щастлив край. В оригиналната приказка русалката позволява на морската вещица да й отреже езика, за да й даде в замяна крака.

 

Тя среща принца, когото преди това е спасила от корабокрушение и през цялото време се опитва да спечели любовта му. Тя не може да разговаря с него и всеки път щом пристъпва с краката си изпитва ужасни болки. В крайна сметка принцът се влюбва в друга и за да върне живота си русалката трябва да го убие. Тя обаче отказва да го направи и се превръща в морска пяна.

Червената шапчица

Няма дете, което да не знае приказката за „Червената шапчица“. В очите на малчуганите изглежда като победа на доброто над злото, но за възрастните звучи брутално. Има много интерпретации на оригиналната история.

Широко разпространена е версията, в която вълкът изяжда баба и внучка, а ловец разпаря корема на животното, за да ги измъкне живи. Впоследствие той го пълни с камъни и зашива, а вълкът умира в мъки.

Снежанка

Някои интерпретации на „Снежанка“ са си направо ужасяващи. Злата кралица, изпълнена със завист към красотата на момичето, постоянно крои пъклени планове за убийство.

 

 

Дори иска доказателство за смъртта на Снежанка – нейното сърце, а в някои версии бял и черен дроб. След като девойката е спасена от чаровен принц, двамата се женят и канят царицата на сватбата си. Тя отишла, а двойката я разобличила. Принудили я да танцува с нажежени в огън обувки и не след дълго тя умряла.


Джак и бобеното зърно

Всички помним историята за Джак, който посажда вълшебно бобено зърно. Неговото стъбло пораства до небето, а той се катери по него и достига до нов свят. Там вижда къща, в която живее човекояден великан. Той имал патица която снасяла златни яйца. Джак краде птицата и хуква да бяга по бобеното стъбло обратно към дома си. Великанът тръгва да го гони.

 

Джак първи стига до земята, взима брадва, отсича бобеното стъбло и великанът пада и умира. Така Джак и майка му живеят щастливо и богато, продавайки златните яйца от патицата на великана. Извод може би е благоденствие на цената на престъпления?

Рапунцел

Историята на Рапунцел е разказана и преразказана от много автори, които използват мотива за спуснатата дълга коса, използвана като стълба. В оригиналната приказка на Братя Грим, Рапунцел е открадната от родителите си от зла „вълшебница“ и след това е заключена в кула. Вещицата се изкачва нагоре към кулата всеки ден по дългите коси на момичето.

 

Един принц забелязва това и я убеждава да му позволи да направи същото. В повечето интерпретации злата вещица го заварва при пленницата си и го хвърля от кулата, ослепявайки го. Рапунцел пък е била изгонена. Все пак историята е с щастлив край – девойката намира принца, разплаква се, а сълзите й се оказват лековити за очите му.

Малечко-Палечко

Помните ли историята за Малчко-Палечко? Някои версии на тази приказка са изключително брутални. Общо взето кулминацията изглежда така – човекоядец искал да убие главния герой и братята му, но вместо това заклал седемте си дъщери. Хитрият Малечко предварително бил разменил коронките на главите на момичетата с шапките на братята си.

Хитрата лисица

И ако смятате, че в българските приказки няма доза жестокост, определено се лъжете. Спомнете си приказката за хитрата лисица. В нея мечката, лисицата и вълкът паднали в дълбок трап.

 

След като ги налегнал глад решили да изядат някой от тях. „Лиса опашатка-никак не е сладка, Кумчо Вълчо див – много е горчив, Меца медунка – ех, че е сладунка! Дръж, Кумчо, да я изядем!“, наредила лисицата.

„Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давят, додето є видели сметката. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, си била скрила едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде
– Какво ядеш, Кумичке? – попитал вълкът.
– Пробих си кожата и си вадя черва.
– Дай и на мен от тях!
– Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и си вади!
Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
– Не мога – рекъл, – пробий я ти!
Лисицата почнала да го дере стръвно.
– Ох, боли! – развикал се вълкът.
– И мене ме болеше, но търпях.
Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него“ - така продължава приказката.