Ново изследване на ДНК при коалите, публикувано в престижното списание „Сайънс“, опровергава досегашните песимистични прогнози за изчезването на вида в Австралия. Анализът на генетичен материал от 418 индивида в щатите Куинсланд, Нов Южен Уелс и Виктория разкрива изненадващи признаци на възстановяване в популации, които доскоро бяха считани за критично застрашени.
Основният извод на учените е, че ниското генетично разнообразие не винаги е сигурен индикатор за висок риск от измиране, както се приемаше в традиционната биология.
Екипът, ръководен от Андрю Уийкс от Университета в Мелбърн, установи парадоксална ситуация. Южните популации, които дълго време бяха определяни като застрашени заради близкородствено размножаване (инбридинг), в момента демонстрират генетично стабилизиране.
В същото време северните групи, които притежават по-високо първоначално разнообразие, всъщност бележат спад в своята численост. Това откритие показва, че генетичното здраве в дивата природа е много по-динамичен процес, отколкото сочеха досегашните статистически модели.
Според изследователите, когато една популация започне да се разширява бързо, процесът на генетична рекомбинация може светкавично да създаде нови вариации. Това повишава устойчивостта на животните още преди традиционните научни показатели да отчетат пълно възстановяване на разнообразието.
Констатациите оспорват досегашните стратегии за консервация, като доказват, че биологичните видове могат да преодолеят тежки сривове, стига да им бъде осигурена среда за бърз растеж.
Авторите на проучването призовават за нов подход в опазването на природата, който да проследява не само текущото състояние на популациите, но и техните дългосрочни тенденции на развитие.
