Петгодишно момиче изненадало семейството си, като разказало подробност за ръчния часовник на починалия си дядо - човек, който е починал около десет години преди тя да се роди. Историята разказва жена на име Марина, а разказът се основава единствено на нейните думи, без потвърждение от трета страна.
Марина разказва, че баща ѝ починал преди 12 години от инфаркт. След смъртта му тя запазила стария му ръчен часовник „Победа“ като скъп спомен. Години по-късно, докато се местела в нов дом, решила да разчисти ненужните вещи и изхвърлила часовника, убедена, че спомените за баща ѝ не зависят от предметите.
Тя не споделила това решение с никого от семейството.
Няколко години по-късно сестра ѝ гостувала с петгодишната си дъщеря. Докато възрастните разговаряли, детето внезапно се засмяло и казало:
„Дядо казва, че не е трябвало да изхвърлиш часовника му.“
По думите на Марина тя останала шокирана, защото момиченцето никога не било виждало часовника и не знаело, че той е бил изхвърлен.
Още по-голямо впечатление ѝ направило това, че детето описало часовника с подробности - кръгъл циферблат, кафява каишка и драскотина върху стъклото. Според Марина именно тази драскотина се появила, когато тя като дете изпуснала часовника на бетонния под в гаража.
След случката Марина признала пред сестра си, че преди години е изхвърлила часовника и оттогава често изпитвала чувство за вина.
Няколко дни по-късно тя открила на битпазар почти същия модел часовник „Победа“ и го купила. Днес го пази на видно място като символичен спомен за баща си.
Подобни истории често предизвикват различни реакции. Някои ги приемат като необясними съвпадения, други ги отдават на детското въображение, а трети виждат в тях знак или емоционален начин човек да се справи със загубата на близък. Независимо от тълкуването, подобни разкази продължават да предизвикват интерес и дискусии.
Превод и редакция БЛИЦ
