Името му стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия -  сред тях са "Търсенето на Немо", "Феноменалните" и "Уоли". В продължение на 18 години, българинът Антони Христов е художествен директор в студио "Pixar", отличено с редица „Оскар”-и за постижения в анимацията. След блестяща кариера отвъд Океана, той решава да се завърне отново в България.

Днес, лампата на "Pixar" е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче, крушката на „Pixar” току-що е светнала. Именно тогава, в световноизвестното днес студио попада един българин.

„Когато започнах да работя там, аз трябваше да го спел-вам, когато се обаждам на банката: „Къде работиш?” – „В Pixar”, „Как, PIckStar?” – „Не, Pixar – P-i-x-a-r”, не знаеха, не бяха чували. Тогава там работеха около 200 души, сега са към 1 400”, казва Антони Христов.

Преди да стигне до „Pixar”, Христов извървява дълъг път - той започва от София през 80-те, криволичи нелегално през границата с Югославия, за да стигне до Америка.

На въпрос как и защо е напуснал България, той отговаря: „По принцип, хората тук със сигурност искат да чуят някаква по-възвишена мотивация. Обаче то си беше от силно изразено чувство за хулиганство. Аз споделих с много хора, понеже не бях много умен. Казахме на половината си съученици, че ще бягаме през границата и за щастие, никой не ни предаде. но според мен – голяма част от това беше, че не ни вярваха. Не съм го мислил дори - какво ще стане, след като избягам. Нямаше план Б”, разказва Христов.

План А е Америка. „Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите – а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, защото съм гледал Bullitt навремето”, казва още той.

„За да съм честен – когато се озовах в Щатите след Австрия, беше голямо разочарование. Ние отидохме в Холивуд и ни забиха в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всякакви неща. Първото ми впечатление не беше добро, но беше цветно. Аз обичам такива цветни изпълнения, така че ми беше много забавно”, разказва Антони Христов.