През 1879 г. Уилям Бийл заравя 20 стъклени бутилки на тайно място на територията на Мичиганския университет. Всяка една от тях е пълна с пясък и над 1000 семена. Освен това бутилките са поставени с гърлото надолу, без тапи. По този начин водата не би могла да ги достигне, пише Scienice Alert.

След 4 години ботаникът Франк Телевски, подобно на много други свои колеги в миналото, ще се промъкне в тъмното, за да изрови една от бутилките и да провери кои от семената в нея са годни за употреба. 137 години по-късно са останали само 5 бутилки. Така че спокойно можем да кажем, че това е най-дълго протичащият експеримент, посветен на развитието на семената.

Според първоначалната идея на Бийл експериментът не е трябвало да протича толкова дълго. Той е планирал бутилките да бъдат изравяни през пет години, а целият експеримент да продължи десетилетие. Ботанистите от ботаническата градина WJ Beal обаче решават да удължат експеримента, след като виждат, че семената издържат много по-дълго, отколкото се е смятало, че е възможно. Съответно – хората са започнали да изравят бутилките на всеки 10 години, а впоследствие – през 20.

Ако всичко продължи по план, последната бутилка ще бъде изровена през 2100 г. – 221 години, след като Бийл поставя начало на експеримента. Вероятно много от нас вече ще са починали по това време.

Да, самият експеримент изглежда съвсем простичък. Той обаче се оказва изненадващо ефективен. Първоначалната цел е била да се намери решение на един от основните проблеми на фермерите – а именно, как да се отърват от плевелите. Експериментът стартира преди измислянето на пестицидите и фермерите са губели битка с плевелите.

Бийл е знаел, че това се дължи на факта, че семената могат да останат латентни в почвата и да пораснат отново, когато условията станат подходящи. Той обаче не е бил сигурен колко дълго могат да продължат да съществуват в това състояние. Именно тогава се ражда идеята за експеримента с бутилките.

За да провери живота на семената, Бийл взима 20 прозрачни стъклени бутилки и ги пълни с пясък и 50 от общо 21 различни вида често срещани растения – общо 1050 семена в бутилка. Заравя ги на дълбочина 50 см на „песъчливо хълмче“, маркира мястото им на карта и ги оставя на мира през следващите 5 години.

След изравянето на всяка бутилка, семената се посаждат, за да се види кои ще пораснат. Оказва се, че близо 40 години повечето успяват да поникнат успешно.

През 1920 г. – десетилетие след пенсионирането на Бийл – неговият заместник забелязва, че експериментът се стабилизира, а семената покълват всеки път. Затова той решава да изчака 10 години, преди да изрови следващата бутилка.

Тази тактика работи безотказно за известен период от време. През 1980 г. обаче само три от видовете поникват и изследователите решават да удължат периода допълнително, за да окажат допълнителен натиск върху растенията.

Последната бутилка е била изровена от Телевски през 2000 г. Безспорният победител по отношение на издръжливостта се оказва плевелът Verbascum blattaria. При най-скорошното засаждане 23 от 50-те семена са поникнали. „Това е единственото растение, което пораства при всички тестове. Ще бъде доста интересно да видим дали семената ще могат да се развият и след 20 години „, казва Телевски.

Единственото друго растение, поникнало при последните тестове, е било 1 семе от вида Malva (днес е известно като Malva pusilla). Всички останали 19 вида не са се развили.

Знанията, натрупани от този експеримент ще бъдат не само от полза на хората, които искат да се отърват от плевелите. Те ще помогнат на природозащитниците в опитите им един ден да успеят да развият вече изчезнали растения от стари семена.

Вече знаем, че семената остават жизнени за изключително дълъг период от време, ако са на студено място без вода или слънчева светлина. През 2005 г. например изследователи от Израел успяха да отгледат растението Phoenix dactylifera от добре запазени семена на възраст 2000 години.

Нещо повече – именно такава е идеята зад Хранилището за семена, построено в леда на Арктическия кръг. То би трябвало да ни помогне да засадим Земята с растения отново, в случай на глобална катастрофа.

Самият Телевски няма търпение да изрови бутилка номер 16 през 2020 г. „Бях студент по физиология на растенията, когато чух за експеримента за първи път през 1980 г… Дори не съм предполагал, че ще бъда човекът, който ще изрови следващата бутилка – разказва ботаникът пред Atlas Obscura. – И ето ме – 20 години по-късно… Имам невероятния шанс да продължа този исторически важен научен експеримент.“

На този етап той няма намерението да издаде местоположението на последните 5 бутилки. Ще предаде картата едва на следващия куратор на градината.

„Не сме съобщили мястото, където бутилките са заровени, тъй като не искаме някой да ги изрови и да ги превърне в сувенир – допълва Телевски. – Всеки път, когато из университета се строи нещо, започвам да се изнервям. Нали се сещате - „Не стройте нищо тук“. „Защо?“. „Не мога да ви кажа защо!“

Бийл би се гордял както с развитието на своя експеримент, така и със самия Телевски.