Времето остава една от най-големите загадки на физиката. Повече от век учените го разглеждат като фундаментално свойство на Вселената, но съвременните теории раждат повече въпроси, отколкото отговори. Променяйки законите на Айнщайн и квантовата механика, изследователите достигат до радикални и неочаквани хипотези за неговата същност.
Всички фундаментални закони на физиката работят еднакво добре както напред, така че и назад във времето. Тогава откъде се ражда усещането ни, че то тече само в една посока?
Нова теория, наречена „Динамика на формата“, предполага, че т.нар. „стрела на времето“ не произлиза от термодинамичния хаос (ентропията), а от самата гравитация.
Според този модел Големият взрив е точка, от която времето е започнало да тече едновременно в две противоположни посоки, създавайки две огледални вселени. Стрелата на времето се появява по съвсем естествен път чрез гравитационното взаимодействие на частиците.
Учени от Англия изследват как времето влияе върху отворените квантови системи (които обменят енергия с околната среда). Математическите им модели разкриват нещо изумително: в тези системи спонтанно се появяват две стрели на времето, движещи се в напълно срещуположни посоки.
Въпреки това законите на термодинамиката не са нарушени – и в двете посоки системите се устремяват към безпорядък. Това откритие подлага на изпитание традиционните представи за космологията и началото на Вселената.
Специалната теория на относителността на Айнщайн ни ограничава в четириизмерно пространство-време (три пространствени измерения и едно времево), в което не можем да се движим по-бързо от светлината. Физици от Варшава и Оксфорд обаче изследват хипотетични обекти, които по рождение се движат по-бързо от тази граница.
За такъв свръхсветлинен наблюдател реалността се преобръща: той би видял само едно измерение на пространството и три измерения на времето.
В такъв свят концепцията за отделна частица се разпада и те се проявяват като квантови вълни от вероятности, пътуващи в няколко различни бъдеща едновременно.
Възможно е времето изобщо да не съществува като самостоятелна величина. Във фундаменталното уравнение на Уийлър-ДеВит от квантовата космология променливата за време липсва изцяло, описвайки статична и вечна Вселена.
Според механизма на Пейдж-Вутърс това, което наричаме „време“, е просто резултат от квантово заплитане между физическа система и даден часовник.
В този безвремеви модел миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно в различни вселени, а усещането за поток на времето е просто илюзия на съзнанието ни, свързано с поредните състояния на Вселената.
