Човешкият смях крие в себе си древна еволюционна тайна на около 15 милиона години, свързваща ни с нашите предци примати много по-дълбоко, отколкото се предполагаше досега. Ново проучване на учени от Университета на Уоруик, цитирано от изданието „The Debrief“, разкрива, че ритъмът на смеха е останал почти непроменен през милионите години еволюция, което хвърля изцяло нова светлина върху произхода на човешката реч.
За целите на изследването експертите са анализирали 140 аудиозаписа на звуци, наподобяващи смях, от 17 субекта, представители на пет различни вида – хора, шимпанзета, бонобо, горили и орангутани.
Резултатите показват поразително сходство: всички видове произвеждат смях с равномерни, ритмични интервали между отделните звуци. Тази стабилност подсказва, че моделът е директно наследен от общ прародител.
Водещият изследовател д-р Адриано Ламерия, доцент в катедрата по психология на Университета на Уоруик, пояснява, че тъй като речта не оставя вкаменелости, смехът се явява безценен инструмент за проследяване на промените във вокалната комуникация при хоминидите.
Откритието оспорва класическата теза, че първите хора изведнъж са придобили сложен гласов контрол, коренно различен от този на маймуните. Напротив – еволюцията на смеха доказва, че човешките умения са се усъвършенствали постепенно в продължение на 15 милиона години.
Макар че вокализациите на човекоподобните маймуни са по-дълбоки и плътни, основният ритмичен скелет на смеха е останал непокътнат.
Основната разлика днес е, че хората притежават значително по-голям съзнателен контрол над този процес – ние можем да се смеем умишлено в различни социални ситуации.
Д-р Киара Де Грегорио допълва, че именно тази способност за прецизно регулиране на времето, интонацията и изразителността на звуците вероятно е изиграла ключовата роля за прехода от първични звуци към възникването на сложния говорим език.
