Когато попитали 109-годишната Джеси Галан каква е тайната на нейното дълголетие, тя отговорила: "По една купа попара дневно и никакви мъже!". Столетниците по света дават най-различни рецепти за това как човек може да достигне и надмине тяхната преклонна възраст - решаване на кръстословици, танци, гимнастика, кисело мляко - всеки е чувал подобни легенди.

Има обаче нещо, за което много малко хора споменават, а всъщност, според учените, то може да се окаже ключово за продължителността на живота при отделните индивиди - половите хромозоми, пише списание Science.

Оказва се, че наличието на две еднакви хромозоми (например XX-хромозомите при жените) гарантира средно с 18% по-дълъг живот. Това твърдят учени от базирания в Сидни University of New South Wales.

При повечето живи организми полът зависи именно от тези хромозоми в клетките. При бозайниците, например, женските индивиди обикновено имат две еднакви X-хромозоми, докато при мъжките двойката е съставена от една X- и една по-малка Y-хромозома.

При паякообразните пък втората хромозома при мъжете напълно липсва.

При птиците обаче ситуацията е различна - там мъжките представители имат по две ZZ-хромозоми, които определят по-яркото им оперение, докато при женските е налична двойка, съставена от ZW-хромозоми.

Различията между половете обаче не са свързани само с физическите белези.

Изследователите, цитирани от Science, твърдят, че индивидите с различни полови хромозоми (като мъжете бозайници с XY двойка) са по-податливи на генетични заболявания, вследствие на което при тях е по-ниска и средната продължителност на живота.

До този момент обаче нямаше представителна извадка, която да докаже тази теория за всички животински видове. Затова учените от University of New South Wales решават да проучат данните за 229 биологични вида и откриват, че тези, които притежават еднакви полови хромозоми, живеят средно със 17.6% по-дълго.

Тази зависимост, според тях, е валидна както за хората, така и за фауната, независимо дали става въпрос за диви животни или такива, които живеят в плен. Но при някои видове се наблюдава драстична разлика в продължителността на живота.

Един от примерите е германската хлебарка (Blattella germanica), чийто женски представители (с XX-хромозома) живеят средно със 77% по-дълго от мъжките (които имат само X-хромозома).

Женските видове с еднакви хромозоми (бозайници, насекоми, риби и някои влечуги) живеят с 20.9% по-дълго от мъжките, докато в случаите, когато мъжките са с две еднакви полови хромозоми (птиците и пеперудите), продължителността на живота им е само със 7.1% по-висока.

Това разминаване води до извода, че има и други фактори, освен разликата в хромозомите, от които зависи дълголетието. Един от тези фактори може би е т. нар. "сексуална селекция", която е много по-ясно изразена при мъжките индивиди - фактът, че на тях по-често им се налага да се борят с "конкурент" и да доказват правото си на размножаване. Това води и до по-висока смъртност, според учените.

Австралийските изследователи са на мнение, че са необходими по-подробни проучвания за връзката между половите хромозоми и продължителността на живота, тъй като все още има много "отворени" въпроси.

Данните от последното им изследване обаче са изключително важна стъпка за разкриването на тези зависимости, пише още изданието.