Днес ще разгледам откъде се появяват имената на военните чинове в българската армия. Какъв е техният произход и какво означават те?

Ще разгледам заедно различните чинове на сухопътните, морски и въздушните сили на България, като разбира се започнем от най-ниския към най-високия.

Откъде идват имената на военните чинове

Редник

Идва от думата редица – тоест можем да приемем, че всъщност има много буквално значение и обозначава войниците подредени в една линия, която е и най-ниското стъпало в армията.

Матрос

Идва от холандската дума за моряк. Тя е въведена първо там, по-късно е възприета в Русия и по този начин след Освобождението се налага и в българската армия. Тя е обозначавала най-нисшия ранг, който е отговарял за поддръжката на морските съдове.

Ефрейтор

Произлиза от немски, като се е използвал за войниците, на които са били давани някакви привилегии. Те се биели на най-рисковите позиции и отговаряли за по-нисшите от тях. Интересното , че първоначално при нас се е ползвала думата капрал, която е с италиански произход, но постепенно бива заместена с немското gefreiter или ефрейтор.

Сержант

Тук коренът е от латински – servientem. В Римската империя е ставало въпрос за приближен човек от личната свита на знатното лице. В Късното Средновековие така са се наричали придружителите на тежко въоръжените рицари, които са имали особени привилегии. Този термин се задържа най-вече в Англия, но по-късно се прехвърля и в континенталната част на Европа.

Мичман

Midshipman – терминът е на английски и се определя за моряк, който е с натрупан опит и му се дават специфични задачи. По този начин навлиза и в руския флот, а по-късно и в българските военноморски сили.

Лейтенант

Този, който замества позиция(френски – lieu + tenant).Става въпрос за лицата, които трябва да заместват главнокомандващия. Това е и причината този термин да се среща из различните видове военни чинове – както нисшите, така и висшите. Българският еквивалент през годините на лейтенанта е поручик – тоест лицето, което изпълнява поръчки и замества командващия.

Капитан

От латински – capitaneus – тоест стоящ начело. Интересното е, че по този начин навлиза и в гръцкия, и в българския език. Това е и причината да бъде използван термина капитан, както във Византия, така и в Първата и Втората българска държава. Комбинацията между латинската дума и българо-византийския еквивалент се превръща в capetanus – терминът, който се използва в Средновековието. По този начин навлиза и в съвременните военни чинове.

Майор

(Maior/Majeur – латински/френски) – помощник на висшите офицери във връзка с командването на отделните бойни единици.

Полковник

Смята се, че е с френски произход от думата colonel – командир на големи обособени войскови съединения. По този начин се трансформира през годините и в полковник – лице, което командва подобен тип бойна единица.

Генерал

Това е висше военно звание, което се е давало на лицето, което е заемало позиция точно под главнокомандващия. Точно самият термин идва от латинската дума generalis – общ командир на всички видове войски. Това е и причината в българската армия дълги години да са били обособени различни видове генерали:

  • Генерал от пехотата
  • Генерал от кавалерията
  • Генерал от артилерията

Адмирал

Амир ал бахр (в буквален превод Командир на морето) В рамките на IX-XI век, арабските мореплаватели доминирал в Средиземно море. По този начин, тази титла постепенно бива възприета от италианските градове-държави и се прехвърля и към Испания и Португалия.

Постепенно думата се видоизменя, но до към края на XVI век се налага общото наименование Адмирал – лице, което е със сходен ранг на този на генерала, само че във връзка с военноморските сили.

Източник: poznanieto.bg

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук