Ако българинът беше чел Михаил Енев, нямаше да страда толкова драстично от природните бедствия. Енев е автор на поучителното четиво "Проклет да бъда, гдето не застраховах добитъка и посевите си!". Анализът на произведението разкрива, че който не заделя средства за осигуряване, горчиво оплаква съдбините си, пише "Труд". 

Родното ни застраховане неразривно е свързано с литературата. След Яворовата "Градушка" компаниите отбелязват значителен скок в осигуряването срещу небесната напаст. "На браздата" от Елин Пелин съдейства за застраховането на домашни животни. "По жицата" на Йовков доказва, че ако си здравно осигурен няма всуе да търсиш бялата лястовица.

Яворов, Елин Пелин и Йовков само засягат проблема. Михаил Енев влиза в неговата дълбочина и бележи връх в застрахователния жанр. Той е роден през 1912 г. в Нова Загора. Син е на Петко Енев, партиен функционер и самороден поет. Бащата изгаря в пламъците на Септемврийския бунт през 1923 г. "Твоят път е и мой път!", декларира синът, но заедно с това отбелязва: "Насилието и тормозът раждат насилие и нелегалност."

Михаил Енев работи за добруването на народа не чрез социални катаклизми, куршуми, бомби и атентати. Оръжието на Михаил Енев е убеждението и внушението. Енев ратува за изграждането на обществен строй, в който ще цари благоденствие и сигурност. Той мечтае за обществена формация, в която никой няма да се притеснява за утрешния ден, защото ще е застрахован.

Както при всяко изключително дарование, и при Михаил Енев има единение между слово и дело, жизнена и творческа съдба. Денем е служител в Застрахователния отдел на Българската земеделска и кооперативна банка. Нощем е служител на музите.

Без уговорки можем да го наречем Рицар на застраховането. В своя роман "Тибет" Енев програмно отбелязва: "Този труд е посветен на малкото искрени труженици на нашата неспокойна земя, които ратуват за запазването на цивилизацията и издигането в култ сигурността, спокойствието и благоденствието на нещастното човечество, пред което всякога досега е висял и виси черният призрак на неизвестното мрачно бъдеще."

Михаил Енев прави психо-социо-физиологическо проучване на човешката природа и стига до заключението, че хомо сапиенс наподобява заека. "Разликата между заека и човека е тази – учи той, – че колкото повече заекът яде, толкова повече му никнат зъбите, докато у човека се случва обратното: колкото повече яде, толкова повече остава без зъби."

Михаил Енев

Тук с вулканична сила се появява ролята на застраховката. Какво се случва, ако те заболи зъб, ако навехнеш крак, ако ревматизъм скове ръката ти? Какво се случва, ако гръм удари кравата, тръгне мор по овцете, слана попари зеленчука или град покоси житото? Защо изобщо са потребни зъби на човека, когато няма какво да сложи в устата?

Тази глобална тема Михаил Енев разгръща в широко драматургично платно. През 1939 г. една седмица разработва сюжета. Втората изгражда характерите. Третата се труди върху диалога. Най-сетне с шекспировски замах удря финалния клавиш на пишещата машина.

Енев пъха текста в шлифера си и отива да пие едно кафе в сладкарница "Цар Освободител". В обиталището на живите класици, двама колеги му помагат да изкове и шлифова заглавието. "Проклет да бъда, гдето не застраховах добитъка и посевите си!" вече е литературен факт.

Първата картина се открива с кметска канцелария в бедно балканско селце. Стените са облепени с афиши, обявления, календари. "Между тях са картини от Българската земеделска и кооперативна банка, представляващи лозе, нива и др., убити от градушка", уточнява авторът.

На паланката гостува застрахователният агент Георгиев. В неговия образ Михаил Енев е вградил себе си: "Той е млад, буден мъж, с коси в приятен безпорядък и с очи, в които гори огънят на познанието."

Георгиев агитира селяните да застраховат имота си. Словото му е ярко, въздействащо, убедително. "Застраховката на добитъка и земеделските произведения е много евтина – пледира той. – За два вола, например, оценени по три хиляди лева единия, се плаща за година 90 лева, а за декар посеви – застрахователна вноска от 1 до 200 лева в зависимост от културата. Никъде в света няма толкова евтина застраховка..."

Болшинството селяни бъркат в кесиите си и застраховат. Неколцина обаче са недоверчиви, виждат задни мисли и отказват облагата. Събирателен образ на неверниците е Иван Дебелоглавов.

"Предпочитам да изпием парите, но за застраховка няма да дам нито рупче! Нито петак даже!", отсича той и демонстративно излиза.

Втората картина е Апокалипсис. Топлият юнски ден е разсечен от мълния. Това е началото. По-нататък: "Започва да вали дъжд, придружен от силен град и страхотни мълнии. Земята се тресе. Всички са уплашени. Навън се чува глъчка и тропот на бягащи животни. В затворената от вятъра врата на кръчмата се чува удряне и няколко души влизат вътре, побледнели и изплашени."

Равносметката е ужасяваща! Гръм е убил шест глави едър рогат добитък. Град – яйце и орех – е изравнил насажденията със земята. Нивите са обрулени. Няма какво да се ожъне и прибере в хамбарите.

В третата картина кметът събира селяните, за да им прочете писмо от банката. "Започва да чете бавно, силно, развълнувано", дава наставления драматургът. Няма лъжа, няма измама – застрахователната институция застава зад гърба на пострадалите. Всяка загуба ще бъде позлатена.

"Думите на кмета се губят във възторга на зарадваното население, което превръща радостното съобщение в празник."

Четвъртата картина рисува трагедията на Иван Дебелоглавов. Застрахованите надуват гайди, а той рони тежки, горчиви сълзи. Семейството му е обречено на глад и мизерия. Принудено е да преживява от подаянията на предвидливите селски стопани. Финалната реплика на Иван е горестен вопъл, в който е събран потреса на цялото неосигурено човечество: "Проклет да бъда, гдето не застраховах добитъка и посевите си! Застраховката е спасение за всички нас, които зависим от стихиите на всемогъщата и непобедима природа."