Двадесети век донася сериозен научен и културен напредък, но донася и фабриките на смъртта – един от най-големите ужаси на човечеството, пише "Труд".

Нацистките вярвания предполагат невъзможност за разнообразие в рамките на нацията, а крайната цел на хитлеристка Германия е обединението на всички народи от германски произход поради превъзходно потекло.

Теорията на Хитлер е, че нации, които не са в състояние да защитят своята териториална цялост, дори не трябва да я имат. Планове за буквално унищожаване на цели народи са изпълнявани във фабрики на смъртта - концентрационни лагери, които представляват един от най-големите ужаси на човечеството.

Аушвиц се намира в Южна Полша, на 50 км от Варшава и е най-големият концентрационен лагер. Изграден е тук поради подходящата инфраструктура – ​​преди това е бил голяма необитаема местност с изградени полски казарми и железопътна мрежа, през която е става депортирането.

1,3 милиона души са депортирани в лагера, а 1,1 милиона от тях са убити, предимно евреи. Повечето загиват в газови камери, в които е използван газ циклон Б, но много от жертвите са в резултат на тежък принудителен физически труд, както и глад, разстрели и ужасяващи медицински експерименти.

Рудолф Хес, командир на лагера, представя данните за смъртта на 2,5 милиона души в Нюрнбергския процес. Комплексът се състои от три лагера: Аушвиц I, Аушвиц II (Биркенау) и Аушвиц III (Монович).

Веднага след пристигането, затворниците са разделяни на две групи - първата е отвеждана в газовата камера (приблизително 75% от тях - тези, които не отговарят на физическите изисквания, необходими за тежък труд), а останалите стават затворници.

Една от най-ужасяващите фигури на Аушвиц със сигурност е Йозеф Менгеле, известен като „Ангелът на смъртта“ заради работата си. Той прави ужасни, неетични експерименти върху задържаните. Менгеле е особено впечатлен от близнаци, хора с различен цвят на очите и физически аномалии. Менгеле бяга от правосъдието и доживява до дълбока старост, а умира от инсулт, докато плува на бразилски плаж.

Треблинка е най-големият от четирите лагера на Операция Райнхард (планът за унищожаване на полските евреи). 750 000-850 000 души са убити в този лагер. Той е затворен след лагерно въстание, при което малък брой затворници успяват да избягат. В една част от лагера има възвишение, което нацистите иронично наричат „Пътят към небето“.

Собибор, също сформиран като част от операция Райнхард, е лагер, където се извършват масови екзекуции в газови камери с изгорели газове от бензинов двигател. След унищожаването на лагера, германците засаждат гора на мястото, където се намира, за да прикрият следите от извършените тук престъпления.

Бухенвалд е един от първите и най-големите нацистки лагери на германска земя. Затворниците са принуждавани да работят предимно в оръжейна фабрика. Сред тях има евреи, поляци, роми, но и престъпници, хомосексуалисти, политически затворници, предимно комунисти и анархисти, както и лекари, художници и представители на аристокрацията.

Дахау е първият лагер, открит в Германия, на мястото на изоставена фабрика за боеприпаси. Той служи като модел за други нацистки лагери - установената тук организация и оформление са приложени и към други лагери.

Берген-Белзен е лагер в Североизточна Германия, който отнема много животи, главно от инфекциозни заболявания и последиците от ужасните условия и лечение, на които са изложени затворниците.

Най-известните затворници в този лагер със сигурност са Ана Франк и нейната сестра Марго, както и чешкият художник Йозеф Чапек. В Берген-Балцен на семействата е позволено да се срещат през деня.

Маутхаузен е един от първите масивни комплекси от концентрационни лагери в нацистка Германия. Двата основни лагера на комплекса Маутхаузен и Гузен I са единствените в Европа, които имат знак III клас, което означава, че основната им цел е да затварят политическите врагове на Райха.