През 72 г. пр.н.е., в разгара на експанзията на Римската република, един гръцки товарен кораб, пълен със съкровища, потъва край скалистите брегове на остров Антикитера в Егейско море. Сред ценния товар – статуи, бижута и стъклени изделия – се е криел един от най-големите анахронизми в историята: Механизмът от Антикитера.
Открит от гмуркачи в началото на XX век, този фрагментиран, корозирал артефакт с размерите на кутия за обувки е смятан за древен астрономически календар и най-ранният предшественик на съвременния компютър.
Устройството шокира изследователите със своята изключителна сложност, наречена от някои учени "почти невъзможна" за античния свят.
- Прецизност: Изрязан с милиметрова прецизност, механизмът съдържа десетки сложни зъбни колела (включително епициклични), които демонстрират зашеметяващо ниво на механично инженерство, непознато преди това време.
- Функции: Чрез ръчно завъртане на циферблат, той е проследявал движението на Слънцето, Луната и петте известни тогава планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн).
- Календар: Обратната страна на устройството е изчислявала лунни и слънчеви затъмнения, както и е имала по-малък циферблат за отбелязване на спортни събития, включително Олимпийските игри.
Сложността на механизма е накарала мнозина да спекулират за неговия създател.
- Хипотезата "Архимед": Въпреки че механизмът е създаден след смъртта на Архимед (около 212 г. пр.н.е.), много изследователи, включително Тони Фрийт (почетен професор от Лондонския университет), вярват, че само някой с неговия гений и задълбочени математически и астрономически познания е можел да стои зад подобна конструкция.
- Дерек Прайс: Физикът Дерек Дж. де Сола Прайс (починал 1983 г.) е един от пионерите в съвременното изследване на механизма. Той е сравнил откритието му с „отваряне на пирамида и намиране на атомна бомба“, подчертавайки неговия анахронизъм.
Днес в Националния археологически музей в Атина се съхранява само една трета от оригиналния механизъм, разпръсната в 82 фрагмента.
Учените поставят изработването на конкретния механизъм някъде между III и I век пр.н.е. – десетилетия след смъртта на Архимед.
Въпреки че той може да е копие на Архимедов оригинал или да включва приноса на други астрономи като Хипарх, мистерията остава: не е открит нито един друг подобен или по-опростен механизъм, което прави Антикитера единствен по рода си прозорец към невероятната технологична напредналост на Древна Гърция.
