Христо Ботев е бил изключително талантлив актьор!
Завесата пред един от най-слабо познатите, но изключително важни епизоди от живота на гениалния поет-революционер повдигна пред "България Днес" наследникът му Боян Ботйов. Потомъкът на знатната фамилия разбира, че е правнук на един от тримата братя на Христо Ботев - генерал Кирил Ботйов. Израснал е във вековна къща в сърцето на стара София, където е живяла и майката на Ботев - Иванка Ботйова.
През пролетта и лятото на 1868 г. 20-годишният бъдещ поет и революционер живее в румънския град Браила. Изпаднал в крайна нищета и препитаващ се като словослагател в печатницата на Димитър Паничков, Ботев намира духовно убежище и трибуна за патриотизма си в редиците на Българската любителска театрална трупа, създадена и ръководена от бащата на българския театър - Добри Войников.
В историческата драма "Покръщението на Преславский двор", написана от самия Войников, Ботев получава ключовата роля на езическия жрец Светолит. Драмата пресъздава събитията около приемането на християнството от княз Борис I през 864 г. и последвалия бунт на десетте болярски рода.
Образът на жреца Светолит - пазител на старите традиции, непреклонен пред новата власт и яростно отстояващ своите убеждения - пасва идеално на буйния, горд и непримирим характер на самия Ботев. Според спомени на съвременници, неговият силен, плътен глас и внушителна осанка са респектирали публиката.
Премиера в Браила
Премиерата на спектакъла се състои на 11 май 1868 г. в салона на местното българско читалище в Браила. Датата не е избрана случайно - това е денят на светите братя Кирил и Методий. Постановката преминава при небивал успех сред българската емиграция. Зажаднелите за родна реч и славна история хъшове и търговци бурно аплодират актьорите, а Ботев прави силно впечатление с пламенната си игра.
"Ботев не беше артист, който търсеше слава на сцената. Той играеше Светолит така, сякаш самият той беше древен българин, изправен пред съдбовен избор. Гласът му трепереше от истински гняв, когато героят му се опълчваше срещу чуждото влияние. Всички в салона знаеха, че този гняв не е само за пиесата, а е за робството, в което живеехме.", пише в своите мемоари един от най-близките съратници на революционера Иван Андонов.
Захарий Стоянов също се покланя пред артистичния дух на воеводата.
"Ботйов имаше всички качества за сценически деятел: снажен и личен ръст, глас гърмогласен, поглед жив и решителен. Той влизаше в ролята си с всичката страст на своята бурна натура... За него театърът на Войников беше не училище за изкуство, а ново сборище на бунтовници, откъдето по-лесно можеше да се вика: "Свобода или смърт!", пише първият биограф на революционера.
Оценка от Добри Войников
Оценка на Ботев дава и самият Добри Войников.
"Този момък има в гърдите си не глас, а лава. Понякога излиза от рамките на написаното от мен, добавя свои думи, но го прави с такова величие, че не мога да му се разсърдя. Той увличаше останалите момчета след себе си", казва авторът на пиесата.
"Воеводата отлично се е справял с превъплъщението си на сцената в образа на жреца Светолит", посочва и Боян Ботйов, който е председател на Общонародна фондация "Христо Ботьов".
Театърът не е забавление
За Ботев театърът не е просто забавление, а продължение на революционната борба. Патриотичният градус от пиесата се пренася директно в реалния живот. Малко след представлението (през лятото на 1868 г.), докато се разхожда в Градската градина на Браила, Ботев влиза в остър физически конфликт и сбиване с група турци.
За да избегне арест от румънската полиция, която по това време строго следи емигрантите под натиск от Османската империя, Ботев е принуден с месеци да се укрива тайно в печатницата на Паничков.
През август 1868 г., за да се спаси окончателно от преследването на браилските власти, Христо Ботев заминава за Букурещ заедно с пътуващата трупа на Войников. Намеренията им са да представят "Покръщението на Преславския двор" и пред букурещката публика.
Опитът обаче се проваля. Под дипломатически натиск румънските власти забраняват представлението поради опасения от антиосмански бунтове сред емигрантите. Трупата е разпусната, а самият Ботев остава в Букурещ без никакви средства, което през зимата на същата година го отвежда до историческата среща и съжителство с Васил Левски в пустата воденица край Букурещ.
А днес, 150 години след героичния подвиг на революционера и неговата чета, още един детайл от бурния живот на Христо Ботев излиза наяве.
