Международен научен екип изясни една от най-старите загадки около флорентинската фамилия Медичи. Генетичен анализ на останките на кардинал Джовани де Медичи и на по-големия му брат Франческо I де Медичи е открил следи от маларийна инфекция, което потвърждава историческите свидетелства за причината за смъртта им.
Резултатите оборват версията, поддържана в продължение на векове, според която великият херцог на Тоскана Франческо I е бил отровен. Изследването е публикувано в научното списание iScience и е дело на учени от Йейлския университет в съвместна работа с палеопатолози от Университета в Пиза.
Загадка на повече от четири века
Кардинал Джовани де Медичи умира през 1562 г., когато е едва на 19 години. Той се разболял по време на пътуване покрай тосканското крайбрежие, придружаван от майка си Елеонора ди Толедо и по-малкия си брат Гарция. Този район бил известен с блатата си, които създавали благоприятни условия за комарите, разпространяващи болестта.
Всеки от тримата получавал повтарящи се пристъпи на висока температура, а смъртта им настъпила в рамките на около месец. Лекарите от онова време свързвали симптомите с малария, позната в Централна Италия под името „тридневна треска“.
Четвърт век по-късно, през 1587 г., се разболяват Франческо I и съпругата му Бианка Капело, след като прекарали време във вилата на семейство Медичи в Поджо а Каяно. Имението се намирало в близост до заблатени площи и оризища, представляващи идеална среда за размножаване на комари.
Двамата съпрузи починали в поредни дни, след като преминали през пристъпи на периодична треска. Внезапната им смърт дала основание за появата на слухове, че са били отровени с арсеник по заповед на Фердинандо де Медичи – брат и политически противник на Франческо, който по-късно поел управлението на Тоскана.
ДНК е извлечена от четири ребра
В рамките на новото проучване екипът е изследвал древна ДНК, извлечена от четири ребра. Три от пробите са принадлежали на Франческо I, а четвъртата – на кардинал Джовани. Двамата са били погребани в Капелите на Медичите, разположени в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция.
Учените са търсили генетични следи от няколко вида паразити от рода Plasmodium, причиняващи малария при хората. Анализът е потвърдил наличието на Plasmodium falciparum – видът, отговорен за най-тежката и смъртоносна форма на болестта.
В останките на Джовани е бил открит непознат досега вариант на P. falciparum, носещ две уникални генетични мутации. Според авторите на изследването те вероятно са се появили при разрастването на популацията на паразита и разпространението му в Европа.
Франческо вероятно е носил два вида паразити
При Франческо I изследователите са открили молекулярни следи от два различни причинителя – Plasmodium falciparum и Plasmodium malariae. Тази находка подсказва, че великият херцог може да е бил заразен едновременно с два вида маларийни паразити.
Подобни случаи на множествена инфекция са били установени и при останки от Белгия от същата историческа епоха. Водещият автор на изследването Александър Очоа обаче отбелязва, че са нужни допълнителни генетични анализи, за да се потвърди едновременното разпространение на двата вида паразити в Централна Италия през XVI век.
По-ранни имунологични изследвания вече бяха посочили признаци за наличие на P. falciparum при братята. До момента обаче не беше правен генетичен анализ на скелетните им останки, който да потвърди тези резултати.
„Вече можем да твърдим с научна категоричност, че причината за смъртта на Франческо е малария, а не отравяне“, посочва Валентина Джуфра, професор по история на медицината в Университета в Пиза и съавтор на изследването.
Историческите документи също потвърждават типичните признаци на болестта
Резултатите на учените се потвърждават от запазени архивни материали и записки на придворните лекари от онова време. В тях се споменават периодични пристъпи на висока температура, които са характерни за тази болест.
От документите става ясно и по какъв начин са били лекувани заболелите. Един от прилаганите методи било кръвопускането — практика, широко разпространена през XVI век, която по преценка на днешните изследователи по-скоро е утежнявала здравословното състояние на пациентите, отколкото да им помага.
Древният генетичен материал разкрива историята на развитието на маларията
Значението на откритието надхвърля рамките на историята на един от най-влиятелните европейски родове. Благодарение на извлечената ДНК специалистите могат да наблюдават как маларийните паразити са еволюирали и разпространявали през различните исторически епохи.
„Това изследване демонстрира как модерните техники за анализ на древна ДНК могат да ни помогнат да изградим картина на историческото развитие на този опасен патоген“, обяснява Серина Тучи от Йейлския университет, ръководител на лабораторията по еволюционна геномика на човека.
В Централна Италия маларията е била широко разпространена от Античността до началото на XX век, когато благодарение на кампаниите срещу комарите и ограничаването на инфекциите болестта е била напълно елиминирана от региона. На световно ниво обаче тя продължава да бъде причина за милиони заболявания и стотици хиляди смъртни случаи всяка година.
Какво предстои
Идентифицираният нов щам, открит в останките на Джовани, дава уникална възможност за изследване на начина, по който Plasmodium falciparum се е адаптирал към човешкия организъм, както и към различните климатични и социални условия в Европа.
Предстоят допълнителни анализи, с помощта на които учените ще се опитат по-точно да изяснят произхода и разпространението на открититите варианти. Получените данни могат да послужат както за възстановяване на историята на маларията, така и за бъдещи изследвания, свързани с развитието и генетичното разнообразие на паразита.
