Иронично, но факт – колкото повече се развива човечеството, толкова повече се опитва да се върне към естествените материали, които употребява.

Сякаш е нужна цялата наука на света, за да се разбере, че по-добро от природното няма. Така след десетилетия на експерименти с пластмаса, найлон и други подобни днес, а и в бъдеще, модата ще търси произведеното от естествени материали. Най-вече дрехи. Но това, че на етикета пише organic изобщо не означава гаранция.

През 2016 г. един от големите търговци на пазара в САЩ Target обяви, че прекъсва отношенията си с индийски производител след като откри, че 750 хил. чаршафи и калъфки за възглавници, описани като египетски памук, не са 100% такъв, припомня BBC.

Египетският памук е смятан за висококачествен материал за производство на спално бельо, което, разбира се, увеличава цената му. Но година след историята с Target египетска асоциация на производителите разкри, че 90% от световните количества изобщо не са египетски въпреки етикета си.

И това не единствената стока, чиито фалшификати се пробутват за оригинали.

През 2020 г. Global Organic Textile Standard съобщава, че близо 20 хил. тона индийски памук са били заблуждаващо представени като органично произведени.

Това е 1/6 от цялото индийско производство. През 2017 г. виетнамска компания за коприна призна, че половината от продукцията ѝ всъщност идва от Китай.

През 2018 г. три големи британски вериги бяха принудени да изтеглят от пазара продукти с животинска кожа, представена като изкуствена, но оказала се съвсем естествена.

Истина е, че в днешно време производството и продажбата на дрехи са сложни процеси. Често пъти те включват фирми от няколко различни държави и континенти и объркване лесно може да стане. Но това не означава, че такива прояви трябва да се отминават с мълчание.

Проверката за количеството естествени материали, вложени в един продукт, е трудна. И затова повече фирми внедряват различни софтуерни решение, които да им помогнат в този процес. Но това е само една от стъпките.

В днешно време неяснотите са толкова много, че има дори спор за количеството памук, което се произвежда в света и каква част от него се влага в облекла.

Има различни индикатори, чрез които може да се сметне, че по-голямата част от произвеждания памук изобщо не е органичен, казва Криспин Ардженто, директор на фирма-посредник между компанните за дрехи и производителите на суровината.

Друга частна огранизация – Waste2Wear – прави изследвания дали продаваните по магазините изделия от рециклирана пластмаса наистина са такива. При 60% от тестовете през миналата година установяват измама.

Продуктите са произведени от т.нар. „virgin plastic”, т.е. такава, която се използва за първи път, а не е минала през рециклиране. Техните резултати изобщо не са обнадеждаващи и всеки, който иска да си купи яке от рециклирани бутилки примерно, би следвало да има едно наум.

Не е възможно да се каже колко далеч отива проблемът със заблуждаването на потребителите.

„Без да има система с повече информация, не можеш да кажеш какво точно се случва“, казва Ашли Гил от организацията „Textile Exchange”, която изследва тези проблеми. Те публикуват годишни доклади за обема на производство и доставки в индустрията, за да търсят разминавания между твърдения и реалност.

Всички обаче признават, че цялата верига е толкова сложна, че проследяването е наистина трудно. Не са редки случаите, в които суровината е произведена в Египет, е изпратена за обработка в Индия, а след това за ушиване в Португалия преди да стигне до магазините в Лондон. Често пъти дори продавачите не знаят кой точно е ушил стоката им.

Тук се появява друг проблем на модната индустрия – кой точно работи, за да могат големите компании да предлагат евтини продукти. Нерядко са деца, работещи в отвратителни условия.

За капак на целия този хаос се оказва, че системите за проследяване на продукцията са от миналия век.

„Има един лист хартия“, казва Кейтлийн Радеман, директор на платформата „FashionForGood“, създадена с цел да подпомага устойчивото развитие в сектора. Този лист върви с доставките и се предава от ръка на ръка, но никой реално не проверява записаното него, нито пък има възможност да изследва дали суровината е дошла от там, откъдето се твърди. 

Такова лъгане не е проблем само за потребителите. Например полиестерът, произведен от рециклирани пластамсови бутилки, има по-малък карбонов отпечатък от този, направен директно от петролни продукти.

В същото време анализ на споменатата Textile Exchange сочи, че едва 14% от полиестерните влакна в индустрията за дрехи през 2019 г. идват от рециклирани бутилки. Би следвало количеството им да скочи до 45% през 2025 г. Това са малки стъпки, но когато ги събереш ефектът става голям. Или, както е в сегашната ситуация, липсата на ефект.

При органичния памук ситуацията е сходна. При отглеждането му не се използват изкуствени торове, т.е. вредата за околната среда е по-малка. На фона на заблуждаващите етикети „organic cotton“ това е слаба утеха.

Някои държави се опитват да наложат по-строги изисквания в модната индустрия. Във Франция вече има правило, според което фирмите трябва да въведат система за проследяване на поръчките и да изпишат на етикета къде е била извършена всяка операция по създаване на дрехата, както и дали продуктът съдържа повече от 50% изкуствени влакна.

Към момента е загадка как то ще се приложи след като е ясно, че някои фирми нямат такава информация, а май нямат и желание да я намерят. В САЩ пък има нови изисквания за памук, идващ от един определен регион на Китай.

Според тези правила фирмите трябва да докажат, че продуктите им не са произведени чрез насилствен труд и нарушаване на човешките права. Става дума за региона Ксинджианг, влязъл в доклад на ООН с разкази за брутални практики.

За да може една фирма да проследи целия път на продукта си, първо трябва да е наясно с цялата снабдителна верига. Още през 2018 г. една шведска фирма се опитва да го направи. Първо започват да питат производителите откъде идват материалите. Тъкачните предприятия никак не са очаровани от въпросите им.

„Те всъщност се страхуваха, че търсим начин да прекратим договорите им“, казва съоснователят на компанията Аугуст Бард Брингес.

Дори и след почти пет години опити, фирмата му все още не е съвсем наясно как да проследи всичко. Един от сериозните проблеми е с памука. Реколтата се смесва и дава в този вид от прекупвачите, така че никой няма представа коя партида откъде е.

А за да стане ясно това, трябва да се въведат проследяващи системи, марки на отделните количества и т.н. Всичко това означава инвестиции, които някой трябва да плати. В крайна сметка обаче става дума за доверие и ако индустрията го иска и за в бъдеще, би следвало да се замисли по тези въпроси. Иначе вероятно ще дойде момент, в който етикетът organic няма да значи нищо.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук