Лекарите от години знаят, че възрастта на майката е от ключов фактор за здравето на новороденото. За тях обаче не бе ясно каква точно е връзката между ЕГН-то на бащата и доброто състояние на бебето. Но в скорошен научен труд американски учени повдигат завесата по този въпрос, пише Tialoto.bg.

Новото социално изследване, публикувано в журнала на Американската академия за деца и юношеска психиатрия, хвърля светлина върху това как възрастта на бащите се отразява на новородените.

Според чуждестранните специалисти, годинките на татковците имат огромно значение за живота на децата. Възрастта, по време на която един мъж става баща, може да повлияе съзряването на децата и усъвършенстването на техните социални умения.

В проучването са взели участие 14 000 мъже, родители поне на едно дете.

Данните от изследването показват, че децата на по-възрастните татковци са много по-адаптивни в обществената среда. Техните социални компетентности са по-добри спрямо онези, които имат децата на по-младите родители. Но изненадващо, когато тези деца пораснат, нещата стават съвсем различни. Възможността им да комуникират с останалия свят някак си бива спъната.

По-нататък учените установяват, че децата на по-младите бащи – до 25 години, също се радват на добри социални умения. Те се приобщават почти толкова добре към различни групи от хора. При тях израстването обаче не е белязано от липса на комуникация с обществото. Децата на по-младите бащи отрано стават самостоятелни и се ориентират добре в социалната среда.

Американските учени смятат, че социалните умения на децата имат пряка връзка с възрастта на бащата. Те нямали общо с тази на майката, което звучи малко несериозно, тъй като и двамата родители оказват влияние върху поведението и навиците на децата. Но ако приемем, че съществува комбинирано влияние от двамата родители, то една единица от него би било това на таткото. А когато той е по-млад, вероятно може да се аргументира по-добро влияние от негова страна, въпреки че съществуват много особености.

В основата е времето, което родителят може да отдели на детето си. После са приходите, социалният статус – и средата, в която се отглежда детето. Следват един куп субективни фактори, отговорни за възпитанието на децата – вижданията на родителя, личните му травми от живота и детството, характерът му, изневерява ли на съпруга/та си и др.

Както и самите изследователи посочват, необходими са още много изследвания, за да се определи какво точно оказва влияние върху детската психика. Междувременно обаче се придържаме към новите изводи. По-добре е да си млад баща, отколкото старо татенце.